Кой е най-обиден от шаржовете на Шарли Ебдо?

Френското списание Шарли Ебдо вероятно вече е в представите на хората като карикатуристите, които се надсмиват над всички религии и най-вече Исляма. Ако проверите в Гугъл "кориците на Шарли Ебдо", ще откриете статии с най-провокативните им броеве, в които реално има доста остри шаржове, насочени към различните религии, и най-вече – мюсюлманската. Нещо, което обаче се пропуска в тези "топ 10"-ки е да се уточни периодът – става въпрос, най-често за период от поне 6-7 години.

Коя обаче е основната тема, с която Шарли Ебдо наистина се занимава? Ами, това далеч не е исляма.

В общи линии, като френска медия, най-логично списанието се занимава основно с местна политика. Един бърз преглед над кориците им през 2014-а година показа тенденциите. Най-често под ударите на списанието попада Националният фронт на Льо Пен, френският вариант на "Атака" и Волен Сидеров. Общо взето, списанието често "преразказва" идеите на националистите – например след евроизборите, когато анти-евроатлантическата партия печели 25%, излизат с корица, на която Мари Льо Пен гори на клада емигрант.

Преглеждайки кориците от 2014-а, на второ място попада френският президент Франсоа Оланд от лявоцентристката Социалистическата партия – сега управляваща във Франция. Доста често в шаржовете е обрисуван и екс-президента Никола Саркози, популярен с личния си живот и честата смяна на съпруги. Саркози е от дясноцентристката Съюз за народно движение.

От няколкото корици, свързани с исляма, всъщност няма нито една, която да обвинява религията в каквото и да е, като всъщност свързаните с религиите са по-скоро изключение. Две от тях са свързани с радикалната ислямистка групировка в Нигерия Боко Харам, известни с множество самоубийствени атентати и отвличането на над 200 момичета, насилствено приели исляма, други две – критикуващи Ислямска държава. В друга карикатура две деца си комуникират – едното, явно французойче казва, че днес ще учи по математика, а другото – явно последовател на Исляма – казва: аз пък днес ще правя Джихат.

Сред другите теми, засегнати в броевете на Шарли Ебдо са критика спрямо медиите, манекенката Набилла (макар и осмяна в комикс – тя подкрепи тези дни карикатуристите), Доминик Строс-Кан, Карим Бензема и други. 

Съвсем логично е тоталитарно настроените Национален фронт на Мари льо Пен да са щастливи от атентата. Освен чисто физическото отстраняване на голям техен враг, те трупат точки и по линията "анти-ислямизъм", мечтаейки за етнически чиста Франция. 

Напълно разбираемо е, че някои хора се обиждат от хумористични издания. Шаржовете на вероятно най-популярния български карикатурист Христо Комарницки също често обиждат определени обекти, било то хора, партии или др. И никой не е оспорили неговото право на свобода на словото. Както и милионите шеги, вицове, толк-шоута, сатирични сайтове и т.н. Не е особено адекватно да се оспорва тезата, че често, ако не винаги, хуморът е на "нечий гръб", който може да се обиди.

Ако от групите, които се обиждат, обаче започнем да изключваме някакви идоли – дали ще бъдат политически идоли, научни идоли, поп идоли или религиозни идоли, бягаме от демокрацията, равенството изчезва. В различни периоди от историята това е било така – някой е забранявал да бъде осмиван (религиозната власт, политическата власт, някой, създал култ към неговата личност…), винаги този някой е бил властимащия, който диктува правилата и защото заплашва с автоматите. Ако се примирим с това, че има недеосегаеми, които не бива да бъдат осмивани, значи те са победили, те диктуват правилата и те са властта.

А това, че 90% от шаржовете на Шарли Ебдо са свързани с френска политика, и почти всички от тях – с националистите, които искат да изгонят ислямистите от Франция е просто статистика.

Вижте още:

Не ви мразя, но не ви и обичам

Може да звучи претенциозно…

Атентатът срещу Charlie Hebdo: Как се стигна дотук?

Вашият коментар