Може да звучи претенциозно…

В България, а май и по света, сме създали представата за мъртвия герой, мъченикът, който умира, за да остане в паметта на историята. Героите, обаче, казват, не умират. Защото истинските герои са тези, които са ценни не със смъртта си, а с това, което са правили приживе – които са били смели в живота. 

12 смели жени и мъже паднаха жертви на анонимни страхливци, религиозни фанатици. И те не бива да се превръщат в герои, задето са загинали, те са били герои още преди това.

(Мохамед се оплаква: Трудно е, когато последователите ми са идиоти)

През 2011-а година офисът на Чарли Хебдо е взривен и напълно унищожен. Случката става около излизането на брой, шеговито обявен като "редактиран от Мохамед" с изказване от Пророка на главната страница "100 камшика, ако не умрете от смях!". Броят, вместо "Чарли (Шарл) Хебдо" е наречен "Шариат хебдо". 

Коментарът на убития преди няколко часа Шарб, един от най-големите френски карикатуристи (нека е ясно – не става дума за някакво малко регионално издание от досадни търсачи на внимание) е: "Това е дело на идиоти, които предават своята собствена религия". Стефан Шарбоние е бял французин, роден в Париж в семейство католици, смята себе си за атеист. Вярва, че религиозните ислямски фанатици не са показател за всички мюсюлмани.

(Любовта е по-силна от омразата)

Важно е да се отбележи още нещо: Споменатите по-горе, свързани с атаката през 2011-а година, шеги, не са подигравки. Това е хумор, сатира, която не е насочена да обиди когото и да е. Честно казано, с малки изключения (като например гей-целувката между Мохамед и журналист на Чарли Хебдо), хуморът на Чарли Хебдо е сравнително мек. Затова и нормалните мюсюлмани не се обиждат. Както и нормалните християни не се обидиха от коледния брой, който в доста детайли показва как "Малкия Иисус" излиза от тялото на майка си. Или евреите – от броя, в който еврейски свещеник бута в инвалидна количка Мохамед. 

Шарб, както и неговите колеги, обаче са наясно, че религиозните фанатици, в случая такива, смятащи себе си за мюсюлмани, са идиоти, и могат да си създадат доста неприятности. Френското правителство също смята така и уж им осигури охрана, когато Ал Кайда вкара Шарб в своя черен списък. И това не промени отношението на карикатуриста, обаче, който продъжлаваше да твърди, че радикалните ислямисти всъщност изобщо не познават религията си. Не промени и вярата им, че свободата на изразяване и хуморът може да са по-силни от анонимните малоумници, заплашващи с автомати от другия край на света. 

Това беше геройството – колко хора биха продължили да работят по същия начин след взрива на 2 ноември 2011-а? Геройство е как живееш, а не как умреш.

Шарб и неговите колеги в "Чарли Хебдо", както и двамата полицаи, живяха геройски и затова са герои. "Може да звучи претенциозно, но предпочитам да умра на краката си, от колкото да живея на колене", казва Шарб веднъж. 

И между другото, на локално ниво – да се омаловажава случаят с убитите 12 работещи в списание, на работното им място, в центъра на западна, на цивилизована държава, посред бял работен ден, да се трупат точки по линията "анти-ислямизъм", "черните са лоши", "не на толерантността" или "толерастите си го получиха", е симптом на идиотия. Да, тези които твърдят, че "толерастите във Франция си го получиха" и едва ли не се радват, че интелигентни и високообразовани хора са загинали по средата на мирното си съществуване, са идиоти. Ако следите повече споделянията във фейсбук, ще видите за кои идиоти от коя "уважавана" българска медия, радваща се на смърт, става Дума. Вижте тук, всъщност.

Вашият коментар