Пилзен 2015: Голямото откриване на културната година (СНИМКИ)

В Пилзен сигурно са чакали този ден още от момента на обявяването им за столица на културата – откриващата церемония за 2015-а.

Грандиозен спектакъл за целия град, обикновен празник или представяне на какво предстои в следващите месеци?

Освен спектакъла бяха представени на широката общественост и новите придобивки – Новия театър и новите камбани за голямата катедрала в центъра на Пилзен. Какво видяха страничните наблюдатели обаче?

Пилзен е един от двата града – Европейски столици на културата през 2015-а (заедно с Монс, Белгия). Само преди няколко месеца Пловдив стана българската номинация на европейското жури за столица на културата през 2019-а и смятаме, че българската – и пловдивската – общественост трябва да имат представа как протича (поне част от) годината на град-столица на културата. Затова и Mediacafe отразяваме откриването на годината на Пилзен.

Статиите от посещението на екип на mediacafe в Пилзен, Чехия се случват с подкрепата на велосипеди Sprint, на които благодарим за помощта да организираме това пътуване.

След малко разочароващото ВИП-откриване в петъчната вечер (вижте предната статия), очакванията към откривнето бяха малко по-големи. По план кулминацията на всички събития трябваше да се случи около 17 часа, малко след залез слънце, на централния площад. Преди това 4 лъча процесии, символизиращи 4-те реки, различни моменти от културата или богатствата на Пилзен и региона, бяха организирани да тръгнат от 4 места в града и да се съберат на въпросния централен площад за грандиозното откриване.

Всичко започна с официална ВИП-вечеря в ресторант в стара пивоварна – обявен по туристическите брошури като най-големия ресторант в Чехия. Важните фигури – кметове, заместник-кметове, спонсори и други официални лица споделиха по няколко думи на чешки и английски, след което бившият кмет на града (сега ресорен заместник-кмет) отвори бъчва с бира по доста ефектен начин – бирата почти експлодира с мощен фонтан. Май това не беше по план, но беше доста впечатляващо след иначе тривиалните речи.

Няколко часа по-късно започваха и 4-те процесии. Естествено, можех да избера само една от тях и е възможно впечатленията да не са пълни. Описаните в програмата референции към история, култура и наследство не успях да ги видя, но за сметка на това пък имаше големи кукли, акробати на кокили и въртячи на огньове. Впечатляващо, но само фасада и шоу, без нищо (поне за чужденец) видимо под повърхността. Възможно е някои от другите лъчи да са показали нещо по-локално и да не е имало огромни кукли, станали едва ли не задължителни за всяка столица на културата.

Около 17 часа всички лъчи се събраха на централния площад до голямата катедрала. Тогава започна и голямото чакане на програмата, която умишлено бе запазена в тайна. Идеята не бе никак лоша, но чакането в неизвестност бе твърде дълго, а ако се добави и студа, вече стана прекалено. След малко повече от половин час чакане на тъмно и тихо, шоуто започна. Първоначално се „събуди“ друга голяма кукла – гигантска метална марионетка, изработена от специалист в местния университет – явно референция към известния им специалист в кукления театър Иржи Трънка. Изглежда тя трябваше да символизира началото на историята на Пилзен в края на Средновековието, но до последния момент в шоуто, когато някак си идеите се навързаха, металната кукла изглеждаше като обикновено шоу. В последствие чрез музика, видео-мапинг върху сградите около площада и катедралата, танцьори и акробати бе преразказана цялата история на Пилзен, изглежда с хумор на чешки, защото хората около мен се смееха на ретро-кадри и черно-бели речи.

Преминавайки от американското освобождение през Втората световна война, през комунизма до съвремието, стигнахме до идейна кулминация, която обаче сред множеството неща, които се случваха навсякъде, сякаш не бе осъзната от тълпата. Това беше обявената „Симфония на звънците“ – звън на новите камбани в пилзенската катедрала, която обаче бе твърде кратка и смесена с останалите ефекти, за да бъде възприета. А малко извън контекста на всички тези неща, над целия площад се придвижи ходещ по въже цирков артист, изминал няколко стотин метра над тълпата.

Идеята площадното пешеходно пространство да бъде място за публиката, а околните сгради, както и въжето над тях да станат сцени, т.е. публиката да е постоянно сред моментите в спектакъла бе чудесна. Видеомапингът също бе доста сполучлив.

Идеята обаче доста се загуби, често връзката между различни танцьори или циркови артисти, както и най-вече въжеиграчът, с общата тема не беше ясна. Възможно е и проблемът да е в езикова или културна бариера, но това не бива да е за подценяване – все пак Пилзен е европейска, а не чешка столица на културата. Събитията, дори тези големи спектакли, трябва да са хем местни, хем разбираеми за цяла Европа.

Може би е странно, но най-интересното събитие бе официалната вечеря на кмета на града Мартин Зързавецки. Тя се състоя в Новия Театър. Построен за около 31 млн. евро и открит официално само преди няколко месеца, сградата е особено красива, в крак с всички модерни тенденции в архитектурата, без излишна помпозност и с чудесна голяма сцена. Макар и официално открит преди няколко месеца, кметът и „Пилзен 2015“ използваха момента да го представят отново и на гостите на новата Европейска столица на културата. Низът от официални лица, които уважиха откриването на годината бе респектиращ – освен най-важните местни фигури, по няколко думи казаха министър-председателя на Чехия, местният еврокомисар, министърът на културата и др.

Естествено в речите им се открояваха традиционните фрази, че „Европейска столица на културата“ не е едногодишен празник или голям фестивал, а проект, който цели дългосрочни и устойчиви промени за добро сред града и региона.

Дали това ще се получи обаче, Пилзен ще покаже в следващите години. Фактите са, че има примери както с добри столици на културата, така и неуспешни такива, акцентирали повече на грандиозни събития, привличащи масова публика – нещо, от което в Пилзен ще се стремят да бягат – но пак, само времето ще покаже дали е така. Все пак, нормално е откриването да е по-празнично и фестивално, но реалната работа ще продължава през цялата година, че и след това.

Речите на политиците обаче не бяха интересното на приема в залата на новия театър. На всяка от седалките беше поставена тръба, като при удар издаваше различна нота от музикалната гама. След частта с речите и раздаването на официалности и подаръци, млад диригент излезе на сцената с набор от тръби в различни цветове (различни ноти). След кратко обучение, той успя да дирижира публиката да изсвирят заедно известната мелодия, основа на Одата на радостта от 9-ата симфония на Бетовен – което днес е и химн на Европа. Макар да беше кратък момент, музикалното „изпълнение“ бе едно от най-любопитните неща, тъй като показа едновременно оригиналност, интерактивност и участие на публиката, и разбира се – така нужното за обедняване на Европа – „европейско измерение“.

Средновековната история на Пилзен може да е особено вълнуваща, но по никакъв начин представянето ѝ на откриването не ме накара да се почувствам част от празника. Изпълнението – дирижирано от чешки диригент – на Одата на радостта, която всеки европеец е чувал и разпознава, обаче бе страхотно преживяване.

В събота силна бе и парти програмата, но отново поради многото различни събития се наложи да се избере само едно. За съжаление краткият органов концерт в катедралата бе приключил още по време на събитието в Новия театър, затова следващата спирка бе т.нар. (Not only) Electro-Swing Party. Събитието бе в изключително интересна зала, която като размери и обеми можем да сравним с Военния клуб в Пловдив. Цялото пространство пред сцената бе разчистено за танци.

Пълната зала се забавляваше с няколко различни – и разнообразни – местни артисти, които се качваха един след друг на сцената през цялата нощ. Освен просто музика, в прогамата имаше и кратки уроци по танци и ред други забавления. Подобен суинг купон не е нищо уникално, имали сме няколко и в Пловдив, а в София – редовно, но това май беше първото събитие, на което видях най-накрая обикновените местни хора, а не официални гости и много хора в костюми.

В неделната сутрин всичко бе приключило, центърът на града бе почти напълно почистен и улиците бяха доста чисти. Какво ще остане от столица на културата за Пилзен след 2015-а ще се види във времето, но предизвикателството за реални постижения през годината тепърва започва. Ние трябва само да гледаме и да се учим от грешките им.

Очаквайте в следващите дни още статии със снимки, видео, както и интервю с и.д. директор на „Пловдив 2019“ Валери Кьорлински за впечатленията му от „Пилзен 2015“. Статиите и интервютата се осъществяват благодарение на подкрепата на Велосипеди SPRINT.

Повече за подготовката на Пилзен 2015 можете да прочетете ТУК.

За автора

Вашият коментар