Какво е това Младежка столица и има ли то почва в Пловдив?
„Европейска младежка столица“ е престижна титла, присъждана от Европейския младежки форум на градове от стария континент, за период от една година. През това време местното управление представя на останалите градове и държави начини, по които комуникират държавните органи и младежките организации във всяка една сфера на обществения живот.
За да бъде удостоен с престижната титла, градът трябва да е развил стабилна политика, включваща и привличаща младежите към политическите, културните и икономическите събития в града, да се създават предпоставки за развитието на специфичната субкултура и да се обособят места, където може да се осъществява неформално учение и контакт между поколенията.
А дали Пловдив отговаря на всичко изброено?
На първо място трябва да отбележим, че градът ни се отличава с редица културни събития през цялата година. Тук се провеждат фестивали на филмовото, театралното, музикалното, танцовото и абстрактното изкуство; панаири на книгата; улични представления и разбира се най-голямото и популярно събитие – Нощта на музеите и галериите.
И може би само в едно от изброените, присъствието на младежите е значително, което не означава респективно заинтересованост от тяхна страна. Много пъти сме се спирали на въпроса за елемента на показност, който присъства сред много от посетителите на Нощта на музеите и галериите, но това не е обект на нашето внимание в момента.
За по-голямата част от културните събития в града липсва заинтересованост от страна на младото поколение, а и организаторите не се и стараят особено да привлекат вниманието на тази публика. Като че ли е наложен един стереотип, според който привлекателните за младите хора места са единствено баровете и дискотеките, и че „днешната младеж“ е лишена от всякаква културна грамотност. Тук засягаме развитието на специфичната субкултура, за която се правят не особено успешни опити да излезе от рамките на създалото се всеобщо мнение.
Този толкова лош образ на младежта, като че ли е създаден от голямото неразбирателство между поколенията. Тази пропаст се дължи на редица социално-политически фактори, които са предопределили коренно различното развитие на нашите родители и нас самите. Това неразбирателство предопределя и липсата на адекватен междупоколенчески контакт.
Тази липса на чуваемост от своя страна, отблъсква младите пловдивчани да участват активно в политическия, икономически и обществен живот на града.
Липсата на атрактивни работни места, осигуряващи високоинтелигентна социална среда, също е от определящо значение. Тогава, дали е възможна победа на Пловдив в състезание, основната цел на което е споделянето да идеи и действащи практики именно в тази сфера? Или кандидатурата на града ни ще бъде поредното симулиране на работа?
Дали наистина обществото ни е толкова закостеняло, че не дава шанс на младите да се развиват, или самите те не проявяват интерес и формират своята субкултура по заведенията?
За автора
