Plzen – Hlavni mesto Kultury през очите на чужденеца (ВИДЕО)

Една от основните идеи в инициативата „Европейска столица на културата“ е избраният град да бъде столица на европейската култура. Тавталогията е умишлена, понеже местният псевдо-шовинизъм с останки от соца пречи на някои хора да осъзнаят какво е това: то, разбира се, не значи глобализъм, което същите тези хора със соц-възпитание и любов към Евразийския съюз си мислят. Всяка личност, всяко общество в Европа е част от споменатата европейска култура, но то трябва да бъде представено по такъв начин, че да бъде достъпно за всеки друг европеец. Единство в многообразието. Приказките на бабите от Родопите са огромно богатство, но ще си останат само в Родопите, ако не успеем да ги предадем по достъпен начин за Ларс от Стокхолм, дошъл в Пловдивско.

Като „Ларс от Стокхолм“ попаднах в Чехия – култура, с която усещам както много допирни точки, бидейки славянин и част от бившия СССР, така и с която усещам куп различия, бидейки балканец и източноевропеец (чехите се смятат – и с право – за централноевропейци). Голяма част от езика им също ми бе непонятен. Е, тук споделям скромното си мнение как се справиха чехите и пилзенците с представянето на своята собствена култура по достъпен, с европейско измерение, начин на неграмотния българин и какво си мисля, че трябва да се вземе предвид, когато и Пловдив се опитва да представи българската и европейска култура на Ларс или Йожин.

Участвах в откриващите два дни в „Пилзен 2015“ не като обикновен турист или гост на града, така че имах възможност да видя както официалните вип-събития, така и тези, които са за гражданите и гостите. Така видях и може би една от основните разлики – осъзнаването за разграничаване между двата типа събития и хората, които трябва да застанат на сцената. В България толкова сме свикнали с физиономиите на политиците, които се месят на всяко обществено събитие, президентът ни задължително ни бърбори на Нова година, министър-председателя задължително реже разнообразни по форма и размер ленти и т.н. Да, разбира се, столица на културата е огромно по мащаб и важност събитие, и в случая бе уважено от най-важните хора в Чехия – от еврокомисаря им Вера Йоурова, от министър-председателя, разбира се от местните властимащи. Това, обаче се случи на официално ВИП-събитие. Ако се бяха появили на площада биха отегчили както местните, така и гостите на Пилзен.

В същото време на випаджийските събития не се усещаше тежестта на високата политическа фигура, а разчупено и весело поведение. Улеснение за всички бе и отличното им владеене на английски език, заради което нямаше нужда от преводач. За ръководните политически кадри перфектният английски е повече от задължителен, и вярваме, че до 2019-а година това ще е така и в Пловдив.

По-важно, не толкова за фасон, колкото за обикновените граждани обаче е познаването на езика от обикновените граждани. Местните вероятно могат да се ориентират в собствения си град, а от помощ обикновено се нуждаят чужденците – така че доброволци и всякакви помощници би трябвало да поназнайват основни неща на английски език. Нещо, което в Пилзен, не ми направи впечатление. Разбира се, имаше доброволци с перфектен английски, но имаше и такива, които не вдяваха и дума от английски език. Така че в Пловдив е наложително – особено с оглед обещаните, но липсващи указателни табели и карти по спирките, упътващите по важните събития да знаят как е на английски „първата в ляво, после пак в ляво и инфо-центърът е на ъгъла“, примерно.

Все пак учтивостта на работещите и помагащите на организацията компенсираше това. В туризма, поне в Пловдив, хората са възпитани, но сред другите институции сме свикнали на грубо и неглижиращо отношение. В случая полицаи, охрана, служители по всякакви възможни институции, с които се сблъсках, имаха само дружелюбно отношение, без значение от степента на глупавост на въпрос, който задавам или необяснимото ми появяване на място, оградено с полицейски ленти. Тези неща правят силно впечатление.

Като контрапункт на английския език – но този път от положителна светлина бих отбелязал презентирането на целия бранд „Пилзен 2015“. За да разбереш как точно се ползва картата/билетът за градския транспорт ти трябва доста време (жокер: същото като в София е), но логото във вида „Plzen 2015: Evropsko Hlavni mesto kultury“ присъстваше абсолютно навсякъде – и това не е проблем, а напротив.

В Пловдив българският обаче не е „Заедно“ с английския и да видиш на кирилица, и български език Пловдив Заедно – Европейска столица на културата 2019е изключение (ако изобщо някой знае, че има и такъв вариант на логото ни – еми, има). Отново, разбира се, трябва да се намира балансът – Пилзенският фейсбук, например, е почти изцяло на чешки, което не помага никак (през 2014-а Рига се държаха по подобен начин в интернет пространството). Пловдивският, от своя страна, отдавна е двуезичен, което вече ни прави малко „по-европейци“, по-достъпни за европейците от колегите.

Още в първите си впечатления, пристигайки в Прага и после Пилзен, забелязах липсата на акцент върху Европейската столица на културата. Може би на това обаче няма нужда да се спирам много, тъй като в България сме майстори на „фукането“ (казвам го с най-добри чувства), и не се съмнявам, че до 2019-а ще има огромни билборди на входовете на Пловдив и навсякъде из града, че сме Европейска столица на културата. София, например, на входа на Цариградско има билборди, за Европейска столица на спорта (на същото място, където доскоро висеше „Кандидат за Европейска столица на културата“, но го махнаха…). Дали от добра или от финансова воля, но София – а може би през лятото Бургас и Варна – също би било добре да се включат в рекламна кампания, свързана с „Пловдив 2019“, нещо което в Прага липсваше. А Пилзен не е столица на себе си, Пилзен е Европейска столица, а при това и представител на цяла Чехия. Място за шовинизъм и злобарство вече няма, градовете трябва да работят заедно.

Откриването бе свързано и с присъствието на всички най-големи фигури, свързани с Европейска столица на културата – Стив Грийн, който бе председател на журито, номинирало Пловдив за ЕСК 2019; Робърт Палмър, автор на фундаменталния доклад „Палмър“ за ЕСК; Ролф Норас, автор на книга-изследване на 12 столици на културата, както и други представители на минали или бъдещи столици на културата. Срещите с тях бяха изключително интересни, донякъде оптимистични и утвърждаващи мнението, че Пловдив е напипал правилната посока – поне в идеите в презентационната книга.

В неформалните разговори с някои от тях си затвърдих позитивното мнение за пловдивския проект, отричащ до голяма степен големите инвестиции в инфраструктура, хвърлянето на огромни пари за „туристически“, популярни, грандозни събития. За сметка на това плановете са за инвестиране в устойчиви идеи, в социално-културни проекти, в развитие на човешки капацитет в културния сектор. Все пак, тепърва предстои да видим дали Апликационната книга ще бъде спазвана, или ще се променя непрекъснато по усмотрение на тесен кръг неспециалисти в културата хора.

Като страничен наблюдател искам да отбележа, че със спечелването на титлата Пловдив – и екипът на „Пловдив 2019“ – е вече доста разпознаваем. Макар и само месеци след номинирането и няколко месеца преди окончателното и официално връчване на титлата „ЕСК 2019“, за Пловдив вече се знае сред цялото „културно семейство“. Градът предизвиква любопитство сред всички специалисти и участници в този голям проект и само от нас си зависи дали в следващите години ще оправдаем добрите очаквания и доверието, което журито е гласувало на Пловдив, на този проект, презентация, Апликационна книга и предложени идеи.

По-долу може да видите и видео на атмосферата по време на събитията около откриването на годината на Пилзен като Европейска столица на културата:

Видео – интервю с Валери Кьорленски може да видите ТУК.

СНИМКИ от Пилзен можете да видите ТУК.

Статиите от посещението на екип на mediacafe в Пилзен, Чехия се случват с подкрепата на велосипеди Sprint, на които благодарим за помощта да организираме това пътуване.

Вашият коментар