Вдигни поглед (видео)

Животът е онова, което ти се случва, докато си гледаш смартфона, или кратък обзор на еволюцията на технологичните джаджи, обсебили живота ни напълно – телевизор, компютър, телефон. Родителите ни никога няма да разберат накъде да си ориентират мебелите в стаята, ако няма телевизор, сестрите и братята ни завинаги ще останат в плен на компютъра, а ние ще бъдем вечни роби на телефоните.

За смартфоните и социалните мрежи не си струва да се говори вече. Една камара дървета бяха пожертвани, за да може да четем за страничните ефекти на пристрастяването към живота онлайн. Знаеш сам всичко за вредите и ползите от социалните мрежи. Можеш да ги изредиш на сън по-добре от Десетте Божии заповеди.

Също така знаеш, че само хляб и лютеница  се подвизават в големия ти празен  хладилник – жертва в името на айфона, калъфа, слушалките, протектора, опаковката, панделката и с каквото там още можеш да го обзаведеш.

Знаеш, че периметърът ти на движение е ограничен от дължината на кабела на зарядното устройство за малкото чудовище- батерията. А единственото, което се изпарява по-бързо от парите ти в днешно време, е батерията на смартфона. Не познавам себеуважаваща се дама, която да не носи поне 2 зарядни в бездънната си дамска чанта „ей така, за всеки случай“. Какво по-страшно може да ти се случи, все пак, от това да ти падне батерията. 

Зомбита сме си, знаем  го. И ни харесва. Но във внезапен прилив на вдъхновение от един призив (идващ от интернет, разбира се), си изключих телефона и го зарязах вкъщи за цял ден. И заминах на село. Ето за това вече си струва да се говори и чете.

Обикновено се връщаме по-изморени и напрегнати от така наречената почивка. Как да си починеш, като си натъпкваш цялата социална среда в 4 инча и я помъкваш в джоба. След това се започва една дилема, едни разсъждения, „ама първо да се тагна или да се чекна, или да си кача снимката“. Няма такава почивка.

Шегата настрана, хубаво е да притежаваме самоирония, но социалните мрежи все пак са за това – да споделяш и преразказваш случки и събития, да пазиш спомени и да се ровиш неканено из живота на другите. За добро или лошо няма как да върнем назад стрелките на технологичната революция.

Модерни времена са, ние сме в крак с тях. Бедата идва, когато забравим кой на кого и за какво служи. Съществуват хиляди начини да преразкажеш едно събитие, да го споделиш, но само един начин да си пълноценен участник в него –  само с помощта на  хората.

Всичко се свежда до моментa, в който си намерил онези себеподобни или дори да е само един човек, но правилния. Достатъчният. Онзи, с когото ти се иска да преживееш всичко и да споделиш, а не с всичките си 593 „приятели“ онлайн. За тези моменти, пълноценните, си струва наистина да се разказва. Но не тук, а на живо.

За финал – ето ви източника на моето вдъхновение. Дано да си изключите телефоните, макар и за ден. Ще цитирам само края му:

„Вдигни поглед от телефона, на който гледаш това, изключи го и иди да живееш живота по истинския начин“.

За автора

Вашият коментар