За Крис Корнел (и други социални явления)

Един въпрос тревожи г-ца ПР от доста време. Може ли хем да си кифла, хем да си влюбена в Крис Корнел?

Изобщо възможно ли е да знаеш кой е Крис Корнел при положение, че нямаш изсулени дънки и огромни кецове. Истинска кифла ли си, ако си влюбена в него, или ще бъдеш прокудена от мармаладеното им лоно? Предателство към посестримите ли е, че въздишаш по сините му очи и нелепата брадичка? Кифла се раждаш или кифла ставаш? Все въпроси от философска, антропологична и еволюционна важност!

Тази самоирония в мислите на г-ца ПР я спасява при всякакви кризи, нелепости и напрежения. Е, не й помогнала само веднъж. Когато се влюбила в Крис Корнел.

Крис Корнел за нашето поколение е като Кърт Кобейн за предишното, Мик Джагър за по- предишното и Елвис за по-по-предишното. Щом се кефиш на Крис, значи се кефиш на музиката, стила, лайфстайла. Щом си влюбена в Крис, значи си влюбена в свободата, в дивашкия сексапил, в подземните барове, в задимените вечери и безкрайните нощи.

Преди няколко години, когато се влюбила в него, г-ца ПР се загубила и дълго не могла да се намери, затрита по разни концерти, къмпинги и строежи. Свиквала с правилата на средата:

  • Кецовете са целогодишни и задължителни- носят се и на плажа!

  • Марката на кецовете е по- важна от последния изпит за семестъра, плащането на наема, здравето, приятелите и световния мир.

  • Нямаш пиърсинг и татоси? – ти си заблудена патица сред лебеди!

  • За момченцата: гаджето ти няма гривнички до лактите и обици като пътни знаци?- ама това момиче няма стил!

  • За момиченцата: гаджето ти няма тениска с цвят на мокър фас отпреди няколко месеца?- дори няма да го коментирам.

Трудно разбирала защо вкусът към музика, литература и кино бил натрапван като нахалния парфюм на баба ти. Защо принадлежността към субкултурата невъзпитано те зашлевявала през лицето. И как алтернативният лайфстайл станал просто модерен лайфстайл. Underground културата не е ли, за да си е ъндър дъ граунд. И защо демонстрацията на аксесоари и поведение била далеч по- важна от умствения капацитет.

Когато била на 20, квалификацията „кифла” си била сериозна обида. Било важно да си „алтърнатив маце”. Принадлежността към групата била по- важна от личността. Парадоксално за група, издигаща личността в култ. По- облагодетелстваните умствено трябвало да се свалят на общото ниво (малко над това на кроманьонец). Седиш, лочиш бира, възхищаваш се на еди кои си и плюеш другите. Но ти си толкова „различен”, че светът би могъл да е под твое командване без проблем. Била важна позата, а не ядрото.

Но такива били правилата. Щом се кефиш на Крис Корнел и всички нему подобни, трябвало да ги спазваш. Иначе „не ставаш”.И точка.

Когато била на 20 , да „не става” в очите на тези, от които искала да е част, си било направо присъда. Още по- зле. Да „не става” за момчето, по което си падала – апокалипсис сега! Когато била на 20, й било лесно да се променя. Можела всеки ден да задава нови коловози на крехката си личност.Тогава самоиронията липсвала. Липсвали увереност и женственост. Липсвала самодостатъчност. Преследването на неверен и ненужен идеал довело единствено комплекси и объркване. Довело и Крис Корнел- на плакат в стаята й (оп, сбърках епохата- довело го на wallpaper на монитора й). Той бил супер и тя го обожавала!

Крис Корнел още е супер. Още го обожава. Само дето носи токчета.Ходи с грим и прическа винаги. Облича се с розови рокли. Чете. Учи. Не пуши. И й харесва безкрайно много да е добро момиче. Щом си влюбена в Крис, значи си влюбена в свободата да бъдеш себе си, в силата да се отстояваш и …ами просто в хубавата музика.

И ако всичко това означава, че е кифла, г-ца ПР ще си носи званието с гордост. Странна тъга я обзема всеки път, когато на пътя й се изпречи девойка с навъртолена коса, бира и фас в ръката. Много й се иска да й каже две приказки. Защото не става дума за лутането и себеиздирването на младостта, а за себеуважение…Но все пак е кифла и не иска да прилича на леличка, дето чете морал.

Та, мили ми кифли и ъндърграундки- етикети се лепят лесно. Важно е колко дълго ще запазиш стойността, написана на твоя собствен.

Още от блога на Веси Даскалова – от този линк.
Снимка: http://chriscornell.com

Вашият коментар