Заветът на Левски към България

Васил Левски. Апостолът e единствената неопетнена личност от родната история, която оставя завета си към народа, за който дава живота си. Неговата личност събира в себе си толкова качества и добродетели, че дори днес, когато масово сме разединени, почитането на героя успява да ни обедини, да ни накара да се замислим и да осъзнаем, че човек ако вярва силно в нещо, може да го постигне. Васил Иванов Кунчев е роден на 6 юли (18 юли нов стил) 1837  г. в Карлово.

Величието на Васил Левски далеч не се изчерпва с това, което той прави докато е жив. Завещанието, което оставя на нас – бъдещите поколения е едно от най-големите съкровища, до които можем да се докоснем. То се крие в някои съвсем прости негови думи, които обаче днес звучат по-актуални от всякога.

Дела трябват, а не думи.

Днешният век е век на свободата.

Дързост и постоянство!

Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си.

Играем с живота на 7 милиона българи — трябва зряло да се постъпва.

Има два пътя — кой ще изберете?

И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.

Народната работа стои над всичко.

На 6 февруари (18 нов стил) 1873 г. Апостола на свободата е обесен на мястото, където сега се издига неговият паметник в столицата. Смъртта му не просто предизвиква потрес и скръб сред революционните среди и в България, и в Румъния, но бележи началото на криза и сътресения, от които революционното движение никога няма да се възстанови напълно.

Източник: bulgarianhistory.org

За автора

Вашият коментар