Аз съм плюшена мечка „Made in China“

Аз съм плюшена мечка made in China, днес съм специална плюшена мечка made in Love. Tой ме купи за Нея. Колко такива съм виждала, влизащи в магазина с един особен поглед, малко налудничав… влюбен. Аз тези чувства не ги разбирам, сигурно защото съм просто плюшена мечка, нямам сърце, не изпитвам щастие, не страдам…
Днес, по обед ме купи, усмихнат, остави малко повече от определената цена, усмихна и продавачката и ме понесе. Странник, помислих си, плюшените играчки са отживелица… Цял ден прекарахме заедно, разнася ме, заедно с килограм картофи. На кое ли ще се зарадва повече Тя, на мен или на тях…
Уговориха си среща в малко кафене, когато се смрачи и улиците се залеят с прибиращи се вкъщи хора. В 7 той беше там, аз също. Мястото беше приятно, с приглушена светлина, правеща лицата да изглеждат примамливи, а думите-по-лесни за изричане. Седнахме на маса за двама, скоро аз щях да стана излишна и да се озова на пода при картофите.
Имах своите 15 минути живот. Той поръча две чаши ром и постави едната пред мен. Наоколо всички ни гледаха в учудване. Може би си мислиха, че е някакъв луд самотник, излязъл да пийне с плюшена мечка. Аз бях сигурна, че е луд, кой обича в днешно време. Разговаряхме, без да обръщаме внимание на вперените в нас погледи…

Знаеш ли, аз съм щастлив, страшно щастлив…

Аз му отговарях безгласно, нямах устни, които да помръдна, само празни копчести очи. Аз пък не, щеше ми се да му отвърна… Не очаквам нищо да се случи, аз съм просто играчка. Знаех, че някой ще ме купи един ден, но тази мисъл не предизвикваше вълнение у мен, аз не мога да се вълнувам… Сега знам, че съм нечий подарък, подарък за Нея, твоето момиче. Пак не се вълнувам, радостта й ще е кратка, по-скоро ще се зарадва на теб, не на мен, какво имам аз, за да предизвикам у някого подобно чувство. Плат, конци, вата…

Той стоеше срещу мен и се усмихваше, отпивайки от рома си . Нямаше представа колко бе благословен тук, тази вечер, в този момент, със своята лудост, изкривяваща света по начин, неуловим за логичното. Може би след месец или след година Нея вече нямаше да я има. Сигурно ще купува плюшени мечки за някоя нова… но това беше без значение.

От радиото звучеше някакъв джаз, а той почукваше в ритъм с пръсти по масата, гледайки ту в мен, ту към вратата и очакваше…

Ще ми се да можех да запечатам този момент, но нямам сетива, за да го направя, ще ми се завинаги да се отразявах в неговите очакващи очи… Аз не чакам, няма събитие, което да ме развулнува, аз съм просто плюшена мечка made in China.

Вашият коментар