Медиакафе и блогът "Бръсначът на Окам" продължават рубриката, която публикуваме всеки вторник: предоставяне по лесно четаем, но пълноценен начин на различни теории от математиката, биологията, физиката и други свързани дисциплини. Този вторник продължаваме темата с еволюцията на живота и общ поглед върху различните хипотези за произхода на живота:
Концепции за произхода на живота
Днес са добре изучени такива въпроси в биологията като функционирането и деленето на клетките. Както и тяхната еволюция от едноклетъчни към многоклетъчни, ролята на наследствената информация и т.н. Обаче все още остава неуловим механизма на появата на самия живот. Съществуват няколко алтернативни гледни точки:
Креационизъм
| Според този възглед животът не възникнал по естествен, закономерен и обективен начин, а е следствие на божествен, творчески акт. В частност, съгласно Библията, бог е създал света за шест дни, при това на третия ден е сътворил растенията, на петия — рибите и птиците а на шестия — зверовете и накрая — хората. Първия човек, Адам, слепил от глина и след това му дал душа и той оживял. |  L'atmosphère: météorologie populaire, Camille Flammarion (1888) |
Свръхестествената хипотеза е извън обсега на науката и няма да й отделим специално място, освен за да отговорим на по-сериозните възражения на креационистите срещу еволюционната теория.
Концепция за многократно самопроизволно зараждане на живота от неживи вещества.
| Широко разпространена през Среднoвековието. Допускала се възможността за самозараждане не само на по-просто устроени същества, но и даже на млекопитаещи. Например, червеи от гниещо месо или тор, мишки от зърно и запотено бельо (има рецепта дори), риби и други морски животни – от тиня. Може да е смешно, но едва Луи Пастьор през втората половина на XIX век напълно опровергава тези възгледи. |  Илюстрация: bio.miami.edu |
Отричането на възможността за самозараждане на живота в наше време не противоречи на представата за принципната възможност за развитието на органичната природа и живота в миналото от неорганична материя.
Концепция за стационарното състояние
| Животът е независим от Вселената, той е вечен и изначален, присъщо на материята свойство. Да се пита: "Откъде е произлязъл животът?" е равносилно да се пита: "Откъде е произлязла гравитацията?" |  Илюстрация: planetfacts.org |
Концепция за извънземен произход на живота.
| Панспермия (от гр. ''пан'' – всеобщ, ''сперма'' – семе) – древно учение за повсеместното разпространение във Вселената на зародиши живот. Древногръцкият философ Анаксагор Йонийски 450 години пр.н.е. вярвал, че всяко живо същество е произлязло от точно определени семена на живота. |  Илюстрация: luxorion |
Универсален еволюционизъм
| Животът е резултат от еволюцията на материята и е възникнал като естествен етап от усложнението й, подчинявайки се на физически и химически закони. Преходът от органични макромолекули в жива клетка се нарича абиогенезис. |  Илюстрация: luxorion |
Това живот ли е?
Но преди да се спуснем в различните теории, нека се опитаме да си изясним "какво е това живот?". Има разни определения. Така или иначе, живота се свързва със съчетанието на следните особености:
- метаболизъм, т.е. способността да се поглъщат, обменят и преработват енергия и маса с околната среда.
Да, но ако се замислите, всяка фабрика, автомобил или огън правят същото, но не ги смятаме за живи.
- растеж;
- редупликация, т.е. способността организма или системата от организми да се размножават.
Да, но възниква въпроса: кристалите възпроизвеждат ли себеподобни? А компютърните вируси? В такъв случай мулетата живи ли са като не могат да се размножават?
- поддръжка на вътрешните условия, независимо от външната среда: хомеостазис
- стремеж за самосъхранение.
Да, но всеки програмист ще Ви каже, че може да се въведе една програма да реагира на определени условия по определен начин. А роботите живи ли са, след като съгласно третия закон на Азимов се грижат и за самосъхранението си?
За любителите на обектно-ориентираното програмиране всичко това звучи много познато: обект=данни+функции. Имаме и наследственост, а метаболизма може да се оприличи на рекурсивна функция. Връзката не е толкова луда – виж темата: Клетъчният автомат и фракталната еволюция
Основателят на квантовата механика Шрьодингер в книгата си "Какво е това живот?" го определя като подредено и закономерно поведение на материята, организирано така, че да понижава собствената си ентропия за сметка на повишението на ентропията на окръжаващата среда.
Има и други определения, с които ще се запознаете в Теории за призхода на живота и какво е Живот
За автора
