Не се знае точно от кои времена съществува традицията да си подаряваме мартеници в първия ден на месец март. Според народно поверие, мартеницата носи здраве, щастие и дълголетие. А старите българи вярвали, че в природата съществува зла сила, наричана "лошотия", която се събуждала през пролетта. На мартениците се приписва силата да предпазва от "лошотията", и най-вече от болести и зли очи.
А легендите за възникването на мартеницата са поне три, всички те свързани с прабългарите и основателя на българската земя хан Аспарух.
Една от тях разказва: „Имал хан Кубрат петима сина и една чудно хубава дъщеря – Хуба. На тях той завещал повелята да не се разделят и да пазят България. След смъртта на баща си синовете бързо забравили мъдрия бащин съвет и били победени от предводителя на хуните Хан Ашина. Той заграбил владенията им и отвел в плен Хуба. Братята тръгнали да търсят нова земя, а сестра им зачакала новини от тях. И добрата вест пристигнала с разпукването на пролетта, донесена от сокол. В писмото Аспарух съобщавал, че е намерил райско кътче на юг от река Дунав и ще се заселят там. Хуба избягала, водена от сокола, на чието краче завързала бяла копринена нишка. Птицата я отвела до новата земя, но точно в този момент вражеска стрела я пронизала, а кръвта й обагрила конеца.
След като получил скъпата вест, че сестра му е при него, Аспарух започнал да късал конци от бяло-червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял: “Нишката, която ни свързва, да не се прекъсва никога. Да сме здрави, весели, щастливи, да сме българи… Бил ден първи, март, лето 681".
Според някои етнографи, първоначалният образ на мартеницата е бил само червен конец. По-късно се прибавя и белият. Мартениците носят името на месец март, но тяхното име не е свързано с месеца. Още някога много отдавна на родилките са вързвали бял и червен конец по всяко време на годината. С бял и червен конец са зашивали сватбено знаме, венци, цветя. Червеният цвят в народните представи е бил способен да прогонва тежки болести и несгоди. Белият пък е символ на дълголетието.
Традицията повелява жена да усуква мартеница – именно да усуква, понеже “непревъртен конец не е мартеница”, а усукването трябва да е наляво. Към конците от вълна или памук навремето са добавяли паричка, желязна халкичка, чесън, мънисто, дряново клонче, за да пазят от уроки и зли очи.
Традицията се предавала от баба на внучка чак до днес. Превърнали са се в символ на доброто и красотата. „С хубост срещу злото – как хубаво го е измислил народът”, пише фолклористката Лозинка Йорданова в книгата „Хубост за бъдни векове” .
В народната представа Баба Марта е капризна жена и когато е ядосана времето е студено, а когато се смее – топло.
А най-известната мартенска двойка е, разбира се, Пижо и Пенда – символ на семейно щастие и разбирателство. „Пижо и Пенда да се наричат, до живот да се обичат”, казал е народът(Според някои истории те са брат и сестра, според други – лудо влюбени).
Въпреки, че окичването с мартеници се смята за изцяло българска традиция, тя присъства и в Румъния, макар и в друг вариант, където мартениците се носят само от жени. В Северна Гърция я даряват само на децата.
През 2008-ма година чужденци избраха мартеницата за символ на България в класацията на англоезичното списание Vagabond. А през 2011-та с мартеници бяха украсени дърветата в три града в Австралия и Нова Зеландия. Инициативата бе на българската общност там.
Честита Баба Марта!
И въпреки, че днес пазарът е залят с доста кичозни варианти, наречени мартеници, предлагаме просто да заложите на автентичното, на българското, на ръчно направеното от добри хора. То винаги е по-красиво и се отличава от всичко останало.
А понеже вярванията за мартеницата са все свързани със здраве, здраве и късмет, берекет и благополучие, пожелаваме ви ги от сърце.
За автора
