През 2015-та праниците се отбелязват съвсем различно. Повечето традиции и ритуали са се изгубили с времето. Рядко се спазват някои от тях, а за повечето дори не сме и чували.
Автентичният ритуал по топене на китки все още се пази в едно село – село Бачево. Ежегодно в разложкото село на Гергьовден се пресъздава традицията „Топене на китки“. Празникът се смята за важен и почитан в селото, а самият той започва ден преди Гергьовден –на 5 май.
Какво представлява ритуарът?
Младите момичета, пременени в традиционни носии, се събират тайно от ергените, си приготвят хубави китки и като пеят песента "Росен дъжд зароси", ги топят в глинен съд с вода, като всяко момиче си намисля желание, а на сутринта се раздават китките с пожелание то да се сбъдне.
Те оставят своите китки в керамичен кюп, който трябва да пренощува под трендафилов храст. Всяка китка е белязана по различен начин, за да може всяка мома да познае своята на другия ден. С червен конец девойката е завързала някакъв предмет: синджирче, пръстен, гривна, обица, мънисто.
Донасят два кюпа, в които наливат вода. Препасват двата кюпа с един ален пояс. Препасаните кюпове символизират бъдещите брачни двойки. След като се натопят китките престояват цяла нощ под трендафил.
На самия Гергьовден по обяд, след литургията в църквата, момите изваждат кюпа изпод трендафила, оформят хоро около него и пеят характерни песни. След това малко момиченце изважда китките една по една, а млада булка ги нарича за здраве, обич, късмет и сполука през годината.
За автора
