Йордан Йовков – учител по житейска мъдрост

С творчеството си Йордан Йовков изгражда свят на доброто и истинското. В разказите си той тръгва от сивата действителност и постепенно я превръща в легендарна, автентична реалност, прави я интригуваща и светла, пренася ни в друг свят, по-красив, по-хармоничен.

Несъмнено тези разкази оставят у читателя вечни уроци по житейска мъдрост, които пораждат дълбоки и тревожни размисли за онзи човек, изправен пред сложни душевни перипетии, чието преодоляване води до достигането на щастие и съвършенство в иначе жестокия свят. Хуманизмът и битката за надмощие над злото и грозното в живота, търсенето на красотата, дори на фона на ужасяващата война, са емблематични за изкуството на Йордан Йовков.

Датата, на която се ражда този голям български писател, е 9 ноември 1880 година в село Жеравна (около Котел). Макар да започва творческата си кариера като поет, без никакво съмнение можем да заявим, че големия си успех постига с разказите си. През периода 1913-1917 година той посвещава творчеството си на преживяното по фронтовете. Открояват се произведения като “Те победиха”“Безотечественици”, “Балкан” и “Земляци”. През 1920 г. той отново подхваща тази тематика с новелата “Последна радост” и разказите “На стража” и “Другар”.

През 20-те години обаче Йовков твърдо застъпва темата за селяшкото битие. Именно тогава написва творбите, с които е припознаван днес – произведения като “Албена”,  “Песента на колелетата”, “Шибил”, “По жицата” и др.

Още за Йордан Йовков, както и за други български автори, можете да прочетете на bulgarianhistory.org.

Снимка:whiteswallowbg.blogspot.com

За автора

Вашият коментар