По света е пълно с хубави празници. Винаги съм имал едно наум, когато се празнува Columbus Day и един вид смъртта на хиляди хора; 9 май с военните паради и гордост; Френската революция или произволен друг празник, свързан със смъртта на десетки или милиони души.
Има и хубави празници – например Денят на благодарността, профанизиран и комерсиализиран до съвършенство, но все пак отбелязващ любимия ми еволюционен факт, че все пак първо сме хора, а после бели или черни – помощта на индианци към заселници, които споделят една трапеза, защото вторите иначе биха умряли от глад.
Денят на българската просвета и култура и славянската писменост е именно такъв празник, който отбелязва събитие, довело до обществено и културно развитие, без да се губят човешки животи, нещо да се подпалва или някой да бъде набит.
Някакъв вселенски парадокс е, че е обществено прието на военните паради да ходим с високо вдигнати глави и изпъчени гърди – напротив, тогава трябва да ни е срам, че биологичният ни вид е допуснал 40 млн. души да умрат, щото двама души с мустаци не са харесвали Полша и евреите. Обществено прието пък е и на културните празници да вървим тихи и смирени, а може би трябва да ги приемаме с много повече гордост.
Горд съм, че именно от моя град тръгва този празник и всичките последващи го исторически случки, като отвоюване на църковна и после на политическа независимост.
И все пак – честит празник на всички, на които не им пука дали някой европеец ще изпитва затруднения да прочете на кирилица "Пловдив Заедно", вместо Plovdiv Together
П.П. Друг инетресен парадокс е, че отбелязвайки българската и европейската (по дефиниция – многообразна) култура, на стълбите на Каменица има огромни букви PLOVDIV, а метри по на юг има надпис на кирилица "Макдоналдс", а продаваната вътре Кока Кола пишат на бутилките си също на кирилица.
За автора
