Човешкият мозък е способен да обработва 1016 процеси в секунда, което го прави много по-мощен от всеки компютър, създаван до сега. Но това не означава, че нашите мозъци нямат ограничения. Най-бавният калкулатор може да направи простата сметка хиляди пъти и то по-добре, отколкото ние можем, а и нашата памет е почти безполезна – плюс това, че сме подвластни на когнитивната си склонност (cognitive biases) – тези досадни бъгове в нашето мислене, които ни карат да направим съмнителни решения и да стигнем до погрешни заключения.
Преди да започнем обаче, е необходимо да подчертаем, че съществува разлика между когнитивна склонност и логическа заблуда. Логическата заблуда е грешка в логическата аргументация (хлъзгави склонове, кръгови аргументи, призив за сила и т.н.). Когнитивната склонност, от друга страна е истински дефицит или ограничения в нашето мислене – недостатък в решението, което възниква в резултат на грешки на паметта или социално признание.
Някои социални психолози смятат, че нашите когнитивни склонности ни помагат по-добре да обработваме информацията, особено в опасни ситуации. И все пак, те ни водят към правенето на сериозни грешки. Ето и някои примери, на които трябва да обърнете внимание:
Потвърждаване на отклонението
Ние обичаме да се съгласяваме с хората, които се съгласяват с нас. Това е същото, като да посещаваме сайтове, които защитават нашите политически убеждения и най-вече защото се обкръжаваме с хора, които споделят подобни виждания. Ние сме склонни да се „изключим“ от индивиди, групи и новинарски източници, които ни карат да се чувстваме неудобно или несигурни в нашите виждания и мнения. Това поведенческият психолог Б.Ф. Скинер нарича – когнитивен дисонанс. Това е този преференциален режим на поведение, който води до потвърждение на отклонение – често несъзнателно действие на цитирането само на онези перспективи, които подхранват нашите предварителни възгледи, като в същото време игнорира или отхвърля становища, без значения колко са достоверни те, стига да застрашават нашия светоглед.
Заблудата на комарджията
Тя се нарича „заблуда“, но е по-скоро бъг в нашето мислене. Склонни сме да заложим голямо количество на предишни събития, вярвайки, че по някакъв начин това ще окаже влияние на бъдещите резултати. Класическият пример е хвърлянето на монета. След като се е паднало „ези“ на пример пет пъти, ние предполагаме, че при следващото хвърляне на монетата ще се падне „тура“, въпреки че шансовете определено са на страната на „ези“. Но в действителност шансовете все още са 50 на 50. Защото статистически погледнато, резултатите от всяко хвърляне са статистически независими, за това и вероятността на всеки резултат е 50%.
Обвързано с темата – това представлява очакването на това което ще се случи (пристрастия към един от възможните изходи на ситуацията), които често се превръщат и в тежки хазартни зависимости.
Рационализация след покупката
Спомняте ли си момент когато сте си купили нещо напълно излишно, глупаво или прекалено скъпо, а след това убеждавате себе си, че това е било страхотна идея? Да, това е рационализацията след покупка – един вид вграден механизъм, който ни кара да се чувстваме по-добре, особено след като сме взели скапани решения. Също известен като Стокхолмския синдром на купувача, това е начин на подсъзнателно оправдаване на нашите покупки – особено скъпите. Социалните психолози казват, че това произтича от принципа на ангажираност – нашето психологическо желание да останем последователни и да се избегне състояние на когнитивен дисонанс.
Пренебрегване на вероятностите
Много малко от нас имат проблем с това да се качат в кола и да се возят по пътищата, но много от нас изпитват притеснение от тава да се возят на самолет на метри над земната повърхност. Летенето, очевидно е напълно неестествена и привидно опасна дейност. Но въпреки това вероятността от автомобилна катастрофа е значително по-голяма, отколкото от самолетна.
Това е което социалният психолог Кас Сънстейн нарича „пренебрегване на вероятностите“ – нашата неспособност правилно да разберете истинския смисъл на опасност и риск, което често ни кара да преувеличаваме рисковете от относително безвредни дейности, като ни принуждава да надценяваме по-опасните такива.
Склонност към избиране чрез наблюдение
Това е този ефект, когато внезапно забелязваме неща, на които не сме обръщали внимание преди, но погрешно смятаме, че честотата на тяхното появяване се е увеличила. Добър пример за това е когато си купим нова кола и в същото време започнем да виждаме същата тази кола на практика – навсякъде. Същия ефект се случва и с бременните жени, които току-що са разбрали, че са забременели и започват да виждат майки с деца и бременни навсякъде около себе си. Причината за това не е, че тези неща се появяват по-често, а това, че сме (по някаква причина) избрали този елемент в нашия ум и на свой ред го забелязваме по-често. Проблемът е, че повечето хора не осъзнават този феномен като „избирателни пристрастия“, а действително вярват, че тези обекти или събития се случват с повишена честота.
Статуквото на пристрастията
Хората сме склонни да обръщаме особено внимание на климата, което често ни кара да правим избори, които да гарантират, че нещата ще останат същите или, че промените ще са възможно най-малко. Излишно е да се споменава, че това засяга всички аспекти на нашия живот – от политиката, до икономиката. Ние обичаме да се придържаме към нашата рутина, политически партии и любимите ни храни в ресторантите. Част от фаталността на тази човешка склонност е необоснованото предположение, че другия избор би бил незадоволителен или ще направи нещата по-зле.
Склонност към негативизъм
Хората са склонни да обръщат повече внимание на лошите новини, и това не е защото се ужасяваме от смъртта. Социолозите предполагат, че това се дължи на нашето избирателно внимание и с оглед на този наш избор, възприемаме негативните новини като по-важни. В същото време сме склонни да дадем по-голямо доверие на лошите новини, може би защото сме подозрителни за противното.
Ефектът на внезапната популярност
Въпреки, че в повечето случаи ние не го осъзнаваме, ние обичаме да се оставим тълпата да ни поведе. Когато масите започнат да избират победител или любимец, тогава е времето когато нашите индивидуални мозъци започват да се изключват и стартира едни вид „групово мислене“. Но това не трябва да бъде голяма тълпа или капризите на цял един народ. То може да включва малки групи семейство, колеги, съученици.
Ефектът на внезапната популярност е това, което често води до поведение, социални норми, мимики, които се разпространяват в група от физически лица.
Съществуват и много други пристрастия или склонности на нашия мозък, които се осъществяват всеки ден. Когато се научим да ги разпознаваме и отстраняваме от нашата ежедневна мисловна дейност, това ще ни помогне да взимаме по-добри решения.
За автора
