На този ден (18-и февруари) през 1885-а година, Марк Твен публикува известния си, и пробуждащ противоречия роман – „Приключенията на Хъкълбери Фин“.
Марк Твен, чието истинско име е Самюъл Клемънс, за първи път представя Хък Фин, като най-добрия приятел на Том Сойер – герой от изключително успешната си книга „Приключенията на Том Сойер“, издадена през 1876-а година. Марк Твен вижда историята за Хък като един вид продължение на предишната му книга, а новият роман е далеч по-сериозен, като се фокусира върху робството и други аспекти на живота в Юга.
В основата на книгата е пътуването на Хък по река Мисисипи на сал, придружен от приятеля си Джим – избягал роб. Джим е на път да бъде продаден, а по този начин и разделен с жена си и децата си, което го принуждава да избяга и да търси спасението и свободата си в Охайо. Най-забележителната част на книгата е нейният сатиричен поглед върху расизма, религията и други социални нагласи на времето. Докато Джим е силен, смел, щедър и мъдър, много от белите персонажи в книгата са насилници, глупави или просто егоисти. По този начин Хък осъзнава несправедливия характер на обществото като цяло.
Дори през 1885-а година, две десетилетия след Прокламацията за еманципация и края на Гражданската война, „Приключенията на Хъкълбери Фин“ се стоварва тежко върху обществеността. Един месец след публикуването на романа, масачузецката библиотека забранява книгата, като нарича основната ѝ сюжетна линия „безвкусна“, а повествованието „грубо“ и „невежо“. Други библиотеки последват същия пример, и по този начин зараждат спор, продължил дълго след смъртта на Марк Твен през 1910-а година. През 50-те години на ХХ век, книгата попада под огъня на афро-американска група и е обявена за расистка, за това, че обрисувала черен персонаж, въпреки че е възприемана от мнозина като критика на расизма и робството. През 1998-а година родител съди районното училище, твърдейки че включването на книгата в задължителната програма в гимназиалните класове, ще влоши и без това съществуващите расови напрежения между учениците.
Настрана от спорната си природа и нейната продължаваща популярност сред младите читатели, „Приключенията на Хъкълбери Фин“ е определена от сериозните литературни критици като шедьовър.
