Вероятно сте забелязали, че днес Google е с ново, анимирано лого. То е посветено на навършването на 161 години от създаването на легендарната книга на американския писател Херман Мелвил „Моби Дик“. Мелвил е роден през 1819г. в Ню Йорк и израства в семейство на преуспяващ търговец, но впоследствие финансовите проблеми, в които затъват родителите му го карат да започне работа 13-годишен. След като завършва училище той насочва усилията си в сферата на журналистиката, но след като не успява да постигне успех става моряк на търговски кораби.
В продължение на няколко години Мелвил пътува през Тихия океан към южните морета. Жестоките условия го карат да избяга в района на Маркизките острови, а опита който натрупа през този период му дават богат материал за бъдещите му произведения. Авторът завършва романа, който описва преследването на белия кит, наречен Моби Дик, с китоловния кораб „Пекод“, под командването на капитан Ахав, през 1851г. До ден днешен това е най-великото му произведение, което е вдъхновено от личността на пистателя Натаниел Хоторн, който е автор на „Алената буква“.
Именно на него Мелвил посвещава своя роман, който не се посреща добре от публиката по онова време и остава забравен до 20-те години на ХХ век, когато литературните критици откриват стойностите му. Вероятните причини за това са фактът, че творбата изпреварва времето си с поне 5-6 десетилетия, а освен това няма как да не признаем, че романът е много сложен като композиция и фабула. Доволно натъпкан с алегории, мистицизъм, отпратки към Библията, научни описания, философски размишления и готически гротески, в него цари странна атмосфера. „Благодарение” на всичко това Мелвил не успява да усети успеха на своя роман приживе, тъй като той добива популярност 30 години след смъртта му през 1891г.
Един роман със странен (дори трагичен) завършек, който оставя читателя сам да намери отговор на въпросите, които безспорно предизвикват в него финалът на произвдението. „Моби Дик” има трагичен (а може би реален) край. (след неколкодневна гонитба Моби Дик потапя „Пекод” и убива екипажа му, оставяйки един оцелял) Сложна творба, която въпреки всичко би могла спокойно да се нареди до класики като „Дон Кихот” на Сервантес и дори „Фауст” на Гьоте”.
За автора
