Не ти избираш пътя, а той избира теб

В изминалата неделна вечер под тепетата се състоя представянето на  третото поредно издание на Traveler on stage

Събитието бе в подкрепа на „Капана е“ и се проведе в култовия бар в Капана No Sense

Семпло, сдържано, шепа хора, пийващи по нещо, очакващи началото на евента. Поредната презентация, събрала своята публика. Но ето, че минути след старта на първия участник, атмосферата коренно се промени. Всеки от презентаторите разполага по правило с 6 минуни, 18 слайда и 20 секунди за всеки от тях. И казвайки минути, трябва да отбележа, че съм напълно буквална. 

Темата, подразбира се от заглавието, бе ориентирана към пътешествия отвъд границите на нашата държава. При това не какви да е пътешествия. Истории за стръмни върхове, пустини, спиращи дъха безбрежни гледки, преминахме през джунгли, подслонили древни храмове, а до тях стигаме на гърбовете на индийски слонове, за да може после канадски пилот да ни превози до дебрите на Южна Америка, а от там да се спуснем в сафари в Африка, после минаваме през Тайланд, безлюдни острови-резервати, та чак до Северна Европа.

Звучи невероятно да събереш подобно преживяване в шепа снимки и кратък текст, но тези хора, тези деца на пътя успяха и го направиха по възможно най-добрия начин. Като това се случи въпреки вълнението  и притеснението, което при една млада дама, обиколила 10% от света, услужливият барман излекува с шот текила. И така постепенно по лицата на първоначално строгата публика започна да се прокрадва усмивка, след това изумление, за да се стигне до истински възторг, подкрепен с бурни аплодисменти в края на представянето.

Но сякаш не думите, а самата емоция, която носеше всеки един участник в себе си, сътвори  тази магия. Имахме шанс да разговаряме с един от страхотно позитивните пътешественици. След като го обсипахме с куп въпроси за избора на дестинация, организацията, чисто финансовият аспект на темата, плюсовете и минусите, самото преживяване и прочие, а той от своя страна на драго сърце ни обясни вежливо и изчерпателно, завърши разказа си с най-прекрасната фраза

„Не ти избираш пътя, а той избира теб!“.

Вдъхновени и озарени, заразяващи със своята страст, участниците ни пренесоха в кътчета на хиляди километри, но ги почувствахме близки до сърцето си. Като деца, пленени от приказка, не искахме нощта да приключва  и със сигурност всеки един присъстващ е потеглил към вкъщи с прашинка приключенски дух в сърцето си.

Още истории със СНИМКИ и ВИДЕО от второто издание в Пловдив преди няколко месеца може да видите ТУК

За автора

Вашият коментар