На днешната дата (10 октомври) се отбелязва Световният и Европейски ден срещу смъртното наказание.
Като повечето неща в заобикалящата ни действителност и правосъдието е отчасти субективно и подлежи на различни интерпретации. Те от своя страна зависят от различното възпитание, култура и личен морал. Е, едва ли всеки ще се съгласи, че е нормално да се убиват хора, но е факт, че има такива, които това не ги притеснява особено.
Дискусиите по този повод не спират, а доводите в защита на екзекуцията намаляват все повече и повече. От една страна е може би „справедливо“ да причиниш на някого поне същото, което той е направил. От друга обаче не е ли твърде лицемерно един да бъде убит за това, че е отнел човешки живот, а на друг това да му е законната работа?
Парадоксите са много, но най-страшното е, че правосъдните системи са несъвършени структури, които често допускат грешки. А смъртното наказание има необратим характер и е много трудно, да не кажем невъзможно, да се поправят допуснатите грешки.
Привържениците на този вид правосъдие биха изтъкнали жестокостта на някои серийни убийци, педофили и всякакъв род изверги, като причина смъртното наказание да се прилага рядко, но в техните случаи – задължително.
В повечето случаи, когато бъдем засегнати, или научим за случай, несъвместим с интегрирания ни морален код, реагираме абсолютно първосигнално. Отмъщението, възмездието и желанието той „да види какво е“ изплува на повърхността и завладява съществото ни. Тогава е изключително трудно да бъдем „цивилизовани“, още по малко хуманни.
А не е ли смъртта спасение?
За автора
