Пловдивчани избраха най-голямата забележителност в Пловдив

Античният театър е най-голямата забележителност в Пловдив. Това мнение споделят повече от 50% от хората, участвали в специална анкета, организирана от сдружение „Пловдив-най-старият жив град в Европа”

Тя се проведе в рамките на един месец и в допитването взеха участие 6327 души. Гласуването се осъществи чрез анкетьори-доброволци и чрез няколко електронни сайта.

Римският стадион и тепетата също попадат в топ три на забележителностите. Определените от пловдивчани исторически обекти ще бъдат отбелязани със „Знак за древността”. Така те ще се превърнат в атрактивни туристически точки, които гостите на Пловдив да посетят, запознавайки се с историята и културата на най-древния жив град в Европа. Гласове са събрали още Гребния канал, Цар Симеоновата градина, Хисар Капия, Одеон, Античният форум, Небет Тепе, Етнографският музей, Архитектурен комплекс „Капана”, Сахат тепе – Часовниковата кула, Пловдивски панаир, Паметникът Альоша и други.

Организаторите са си поставили за цел улесняване на множеството очаквани посетители в града на тепетата, след като втория по големина български град спечели титлата „Европейска столица на културата – 2019”.

За великолепието на Пловдив основна роля са играели огромният стадион, амфитеатърът, баните и на първо място римският преаториум. Това била резиденцията на императорския управител на провинция Тракия, както и мястото, където отсядал императорът при посещенията си в града.

Преаториумът се е намирал на Таксим тепе и имал внушителни размери – около 2 хектара. Археолозите са открили до сега единадесет праисторически селищни могили в рамките на Пловдив и още три в непосредствена близост. Според редица исторически източници, началото на уседнал живот на територията на Пловдив в сложено през далечното 6-то хилядолетие пр.н.е.

Първите праисторически селища са създавани на речни тераси, образувани от река Марица и нейните притоци, или в близост до някой от хълмовете. Предполага се, че един от нейните ръкави е минавал южно от Младежкия хълм, покрай централната жп гара, през днешния бул. “Руски“, образувал е езеро между Сахат тепе и Бунарджика, пресичал е главната улица, след което е продължавал до Трихълмието и е завивал на юг, за да се влее отново в Марица. Петте хълма: Небет тепе, Джамбаз тепе, Таксим тепе, Сахат тепе и Бунарджика са били свързани, а Марково тепе почти не е можело да се отдели от Бунарджика.

снимки:  Кирил Деведжиев, Димитър Янков и AirCam

Вашият коментар