Интересно мнение изказа в края на миналата седмица, работещият в ЦРУ Eдуърд Сноудън. Той смята, че си струва човек да има друго име, към което да се обърне, и на което да разчита. Чарлз (Уилям) Невин обръща внимание на силата на бащиното име, пише sedmastruna.blogspot.com.
Всеки, който някога се е чудел какъв е смисълът точно на бащиното име, ще бъде добре да обърне внимание на най-известният случай, един сигнал подаден отЕдуард Джеймс Сноудън, или Едуард J Сноудън. Именно това объркване, казва правителството на Хонконг, доведе до напускането на града от Сноудън, въпреки искането от страна на САЩ за неговия арест.
Каквото и да е обяснението на хонгконгското правителство, няма съмение в прибавянето на малко ирония към вече изтеклата информация, докато основният смисъл, специално на бащиното име е да се прави разлика между носителите на същото лично и фамилно име.
Сравнително доскоро, по-голямата част от англоговорящия свят се разбираше и без бащиното име. Джордж Вашингтон е бил просто Джордж Вашингтон, например.
Уилям Питс, баща и син, премиери, трябваше да бъдат разграничени с помощта на наставките „Старши” и „Младши”.
Но „експлозията” в нарастването на населението от 19 век в индустриализираните Великобритания, и бързо развиващите се САЩ, доведе до повече бащини имена, подпомогнати от обичайната мода на амбициозната средна класа (в Англия, благородниците са свикнали с броя на имената, вероятно защото те са много по-малка група, но може би, защото те са имали повече време да ги измислят).
Изборът на име се е превърнало в обект на различни влияния. Майчиното фамилно име е популярно (въпреки, че все по-често се употребява за образуване на двойно фамилно име – със или без тире). Или може да е име, често срещано в някой от клоновете на семейството, или дадено в чест на любима леля или весел чичо, особено в някои кръгове, които имат желание да го направят.
По-възрастните със сигурност си спомнят забавния комедиен сериал на Дик Клемънт и Йън Ла Френе. Вероятно помните, че пълното име на едно от момчетата, Боб, бе, доста смущаващо – Robert Scarborough Ferris, замислено след медения месец на родителите му.
Сигурно не ви е убягнал и фактът, че бащиното име на Берти Устър бе Уилбърфорс, дадено му в памет на великия реформатор, но и на един състезателен кон.
Даването на имена на 11-те състезатели от футболния отбор на баща ви може да бъде доста забавно, прекалено специално, ако те носят номерата на чужди играчи, които отказват да си изкълчат езика на английски.
Бащиното име също може да послужи и за други жизнени цели: ако първото име не е особено подходящо за бащиното или поради някаква друга причина.
Например, Алекс Джонсън не звучи така добре, както Борис Джонсън. (Подобно е, но някак обратно; Министърът на финансите се е казвал Gideon Oliver Osborne, но е поставил отпред едно Джордж, когато е бил на 13, пренебрегвайки грубо Oliver Osborne, което му е прилягало страхотно.)
Политиците, по някаква причина са по-внимателни при избора. Това се вижда ясно при имената на Морис Харолд Макмилан, Джеймс Харолд Уилсън, Ленърд Джеймс Калахън и няколко други премиери в последния век, включително Артър Невил Чембърлейн.
Това не е чак толкова често срещано явление в САЩ, където Барак Хюсеин Обама е казал: "Аз получих първото си име от баща ми, а бащиното име от някой, който очевидно не е предполагал, че някога ще се кандидатирам за президент."
Тук, по-рядко, отколкото в САЩ се срещат комбинациите малко име-бащино име, каквито са Хари С. Труман или Дейвид О. Селзник – режисьорът на „Отнесени от вихъра”.
Официалните американски документи често съдържат "NIM" – нещо като като „Без инициaли за бащино име”, ако родителите не са и помисляли за такова, което показва защо Селзник се е вкопчил в това средно О., прилично на „нула”. (Труман е било само първо за двама – неговите дядовци – Андерсън Шип Труман и Соломон Йънг). Но последната буква или инициал е в състояние да те направи герой, да те изстреля на върха, например: Лично име „Господин”, бащино „Период”, фамилно „Т”!
И накрая, ако сте прекалено капризни или очаквате много, нека ви напомня заHarper Seven Backman (нещо като Арфист Седми Задният), Rain Joan of Arc Phoenix (почти Дъжд Дъгов Фениксов), както и Сър Елтън Херкулес Джон. Мислите си, че това е опасно, като в „опасност е бащиното ми име”? Но най-малкото обърнете внимание на Mr. and Mrs. Willing (г-н и г-жа Мераклии) от Англия, както и на Нацоналния ден на бащиното име на 10 март, с който можете да се гордеете.
За автора
