Ще споделя с вас как изглежда една история за богатството и през погледа на 15 годишен младеж. Ще го нарека Ангел.
Ангел пристигна в кабинета ми доведен от своите родители. Силно притеснени за неговото състояние – повишена тревожност, съпроводена с паник атаки.
Поговорихме си. От разговора разбрах, че той има една мечта за която ежедневно се грижи. Тоест, той чете, интересува се, следи видеа на успели в тази област. Знае наизуст историите за забогатяването на имена като Стив Джобс, Марк Зукърбърг. Неговата мечта е да е богат. Ама много богат. Това ще го направи много щастлив. Ще осигури спокоен живот на семейството му. Ще му даде финансова свобода.
Родителите му не бяха въодушевени от тази идея, не я пренебрегваха, но и не го поощряваха. Смятаха, че „лети в облаците“, но все пак искаха да му помогнат, най-вече да бъде по-спокоен и да се занимава с присъщите за възрастта проблеми.
Ангел не беше на тяхното мнение и по-скоро се чудеше къде, какво бърка, че не му се получава толкова бързо да забогатее? И тези паник атаки от къде се появиха?
Те се появяват така – бързо, без предупреждение, но на базата на високите нива стрес. Представляват внезапно и интензивно чувство на тревожност и напрежение, човекът изпитва панически страх, че нещо лошо ще му се случи или че може да умре. Всъщност до сега няма известни смъртни случаи в следствие на паник атака, а въпросното заболяване е на психологическа основа.Обикновена паник атаката продължава не повече от 10-тина минути, но макар и в редки случаи може да стигне дори час.
Кое беше довело до появата на напрежение и стрес при Ангел и срещата му с паник атаките?
На първо място все още детската му не укрепнала психика. Да, хубаво е да мечтаеш, да полагаш усилия за тази мечта, а не само да е в сферата на пожеланията. Но е добре да се развиват и умения като търпение, постоянство, справяне с провала и загубата. И още много умения, които човек придобива с опита и развитието си на личността.
В интерес на истината младия ми приятел развиваше себе си и личностно. Въобще за своите 15 години беше доста целеустремен в идеята за просперитет и богатство.
Но няма как да избягаме от характеристиките за възрастта – а именно неукрепнала психика. На тази възраст си достатъчно голям за да разбираш какво се случва около теб, но не достатъчно зрял за да се справяш и поемаш отговорностите. Все още трудно контролираш емоциите си и не умееш да „излизаш цял“ от конфликтите… Но пък си смел. Вярваш. Ентусиаст си. Характеристики присъщи на младостта. Но дали това е твоя път и как да го извървиш, никой не може да каже.
Някога било достатъчно човек само да учи, да получава хубави оценки, да си намери добра, сигурна работа, да бъде лоялен служител, да се пенсионира, да се премести в по-малка къща с игрище за голф и след това да си живее щастливо.
Днес повечето от нас знаят, че всичко, което започва с някога и завършва с „ и заживели щастливо“ е приказка. Проблемът е, че днес има много приказни принцове и принцеси, които се надяват, че приказката все още не е свършила… (Робърт Кийосаки)
Днес все повече обществото ни се интересува от материален просперитет. И ако преди беше валидна поговорката :
"Учи за да не работиш“,
днес тя е изместена от
„Имаш ли пари, имаш всичко“.
Този модел задаваме и на децата си. Къде съзнателно, къде не. Но все пак ние, родителите задаваме отношението към живота, парите, хората.
И ако до преди 5 години тинейджърите се интересуваха как да бъдат харесвани от противоположния пол, кое гадже да свалят, къде да се скрият да пушат, дали ще са готини и приети в компанията…Днес една част от тях се вълнуват как да станат богати и от какво може да се изкарват пари. Мечтаят да живеят по-добре, да имат хубави коли, да пътуват, скъпи телефони….Мечтаят да осигурят по-спокойни старини на родителите си.
Кое налага тази промяна?
Защо парите и богатството се превръщат в най-голямата ценност?
Защо все повече млади хора искат да станат милионери?
Аз самата смятам, че причините за всеки са различни.Виждам ги така. Растейки децата наблюдават своите родители как се прибират от работа – изморени, недоволни, изнервени. Да, има и такива, които се прибират доволни, щастливи, окрилени…Споделящи впечатления.Постигнали резултати.
Спомням си преди години бях на представяне на новата книга на Хорхе Букай и сина му Демиан. На тази среща Демиан сподели, че е станал писател и терапевт, защото е наблюдавал как баща му си идва щастлив от работа… Супер, казах си! Но колко деца виждат своите родители така. Не успях да намеря статистика, но смятам, че е около 20-30% от 100.
Та отклонението ми беше за да дам отговор на по-горе зададените въпроси. Децата всъщност си създават впечатления за живот от нас самите докато натрупат собствен опит. Чрез нас те разбират какво е щастие, кои са ценностите, за какво служат парите…Парите!
И днес те са една от най-големите ценности. Днес богатството те прави силен, защитен, недосегаем, осигурен и независим.
Всъщност ще завърша с една мисъл на Чарли Чаплин – „На най-важните житейски кръстопътища няма пътни знаци“.
Промяната в ценностите, довежда до нови проблеми, пътища които да се извървят, решения които да се открият. Но зад всичко това се крие изконното право на щастие на всеки човек.
И само този, който е достатъчно смел, следва поривите си, развива се и търси пътя, успява в сферата, която иска – дори тя да е пари и просперитет.
Mediacafe.BG стартира нова рубрика "През очите на психолога“. Неин автор е известният пловдивски специалист Наталия Маламова, която има какво да ни каже по най-различни теми свързани с децата, тийнеджърите и разбира се по-възрастните от нас.
Наталия Маламова е магистър-психолог. Завършила образованието си във ВТУ “Св.Св.Кирил и Методий” през 2005 година. През есента на 2006 година и началото на 2007 година се обучава в Института по позитивна психотерапия за работа с деца в детските модули “Приказна психотерапия”, “Развод и раздяла при родители”, “Агресивно поведение” и др. За времето от септември 2007 до януари 2008 година специализира към Института по позитивна психотерапия, базисно ниво в група с майстор Милена Манова. За предиода от април 2015 година до юли 2015 година се обучава за треньор по личностно развитие в Академията за треньори “Щастлива жена”. Член е на Дружеството на психолозите -BG-RP-0370.
За автора
