Когато здравето се превърне в бизнес…

От години насам сме засипвани от благотворителни кампании в помощ на хора, нуждаещи се от животоспасяващо лечение в чужбина. От години на сам животът на хората се измерва в пари, а когато те недостигат сме принудени да се превърнем в просяци на живот.

Просим пари, консумативи, дори човешка кръв… с едничката надежда да запазим живота на тези, които обичаме…

И въпреки че разбирам причините, поради които голяма част от тези практики са въведени, все още не мога да се примиря с абсолютната липса на хуманност в тях. Излиза, че здравеопазването не е в полза на обществото, а е привилегия на богатите – както и всичко останало в света, който сме си създали.

Така сме си го направили – сами сме избрал да бъдем зависими от парите и въпреки стремежа ни да се откъснем от животинското в себе си, тази пристрастеност ни връща все повече и повече към него.

Някак абсурдно ми се струва медицинските институции да се състезават за „клиенти“ и да работят по оптимизацията на маркетинга си, вместо на медицинските си услуги…  Трудно ми е, не искам и няма да приема, че човешкият живот е продукт, подобен на домат или краставица… Отдавна сме отрекли природните закони и естествения подбор, за да въвеждаме ново „сито“ – финансовата обезпеченост.

Вчера двама израелски предприемачи посетиха две от частните медицински заведения в Пловдив – МБАЛ „Медлайн“ и първата частна онкоболница в България – МБАЛ „Централ  Хоспитал", с идеята да инвестират в медицинските направления „Онкология“ и „Ин-витро“.

Нафтали Спитцер и Менаше Рагив от Тел Авив проведоха предварителни разговори с медицинските управители д-р Невен Енчев и д-р Заприн Пепелов. Те подчертаха, че чрез изработването на стратегия и осъществяване на дейности въз основа на индивидуалните особености на региона, се постига неговото масово популяризиране и привличане на инвеститори.

Според двамата израелски инвеститори, Пловдив е доказан културно-исторически център, а има реалната възможност да се превърне и в център на здравеопазването.

Тази новина пробуди ожесточена война между идеализма и прагматизма в мен! От една страна превръщането на човешкия живот в стока ме отврати, но от друга – осъзнах,  че той от години е такава…

В реалния свят няма място за идеализъм… А реалността е, че ако се развият подобни отделения в Пловдив, разходите за лечението на болните ще се намали драстично. Вярно е, че сумата отново ще бъде голяма…, вярно е също, че няма нищо хуманно в решението на двамата израелтяни да инвестират в пловдивските болници, но е вярно и, че ще бъде повече от глупаво да не се възползваме от тази възможност.

Въпреки всичко призивите за помощ едва ли ще секнат…

Вашият коментар