Пак заваля

Сълзичката се спусна уморена,
понесла в себе си и радост и тъга,
поспря за малко на клепачите … вглъбена,

пое по пътя начертан от самота …

Сълзичката … кристал отронен,
родена от безумна тишина,
а може пък да е от облака огромен,
понесъл в себе си дъжда ?

По пътечката от бръчки начертана,
се стичат капки дъжд … сълзи,
косите ми … вечерта е разпиляла,
усмивка през сълзичките … блести !