40 дни протести, а още никой не е погребан… само няколко десетки тротоарни плочки бяха обезпокоени и грубо изтръгнати от прегръдката на майката земя. Пътните знаци не успяха да се задържат дълго, стърчащи на местата си, а полегнаха смирено върху импровизираната барикада, в името на общото благо. Камъните и бутилките внезапно се окрилиха и полетяха стремглаво към сградата и автобуса, олицетворяващи цялото човешко зло.
Дали заради пълнолунието или изказването на еврокомисаря Вивиан Рединг, или заради промяната в бюджета, напрежението през 40-тата нощ на протестите ескалира. Ескалира по отчайващо необясним начин, лишен от всякаква логика на действия и реакции.
Не вярвам, че някой е очаквал, че когато седне пред движещ се автобус, заобиколен от жандармеристи, всички ще спрат и ще го потупат по рамото, ще кажат „браво“ и ще го изчакат да му омръзне да седи. Абсурдно е да се смята, че когато влезеш в конфронтация с полицията, тя ще седи и ще чака да я замеряш с камъни, бутилки и други предмети, можещи да наранят всеки присъстващ човек.
Някак си, скандиранията за нови избори и сваляне на правителството коренно противоречат на желанието да ги задържат в Парламента през изминалата нощ. Но луната действа така на хората – нелогично. Такива бяха и действията на пълзящия автобус, обстрелван с предмети, псувни и неприлични жестове. А заради него, и граждани и полицаи получиха физически наранявания.
Жалко обаче, че менталните такива по-трудно се диагностицират… и със сигурност снощи имаше много болни от протестираща лудост. Болест, която има лек, но той не лекува, а приспива вниманието, до следващия момент, когато паветата отново полетят…
Протест целящ промяна… Промяна с неясни измерения… Ситуации въртящи се в един безкраен омагьосан кръг…
За автора
