Там, по пътя…

Там, по пътя
Депресия те обзема и тъма,
ръцете ти вързани с верига –
потни, морни, непокорни –
не мърдат и за миг.
Краката тичат, бързат –
не разбират защо са по- напреж
от нея, твоята душа.
А душата в ръцете ти се влива,
опитва се да счупи тез окови
и лъч жълтенива светлина се излива над твоето лице
и пламва усмивка в твоето сърце.
Катинарите разбиваш,
ръцете си освобождаваш
краката си забавяш,
спираш бягa морен
душата си изпълваш
свободен от ограничена суета.

Депресия те обзема и тъма,
ръцете ти вързани с верига –
потни, морни, непокорни –
не мърдат и за миг.


Краката тичат, бързат –
не разбират защо са по-
напрежот нея, твоята душа.

А душата в ръцете ти се влива,
опитва се да счупи тез оковии
лъч жълтенива светлина се излива над твоето лице
и пламва усмивка в твоето сърце.

Катинарите разбиваш,
ръцете си освобождаваш
краката си забавяш,
спираш бягa морен
душата си изпълваш
свободен от ограничена суета.

Георги Мерджанов


mediacafe.bg