Там, по пътя…

Там, по пътя

Депресия те обзема и тъма,

ръцете ти вързани с верига –

потни, морни, непокорни –

не мърдат и за миг.

Краката тичат, бързат –

не разбират защо са по- напреж

от нея, твоята душа.

А душата в ръцете ти се влива,

опитва се да счупи тез окови

и лъч жълтенива светлина се излива над твоето лице

и пламва усмивка в твоето сърце.

Катинарите разбиваш,

ръцете си освобождаваш

краката си забавяш,

спираш бягa морен

душата си изпълваш

свободен от ограничена суета.

ръцете ти вързани с верига –

потни, морни, непокорни –

не мърдат и за миг.

не разбират защо са по-

напрежот нея, твоята душа.

опитва се да счупи тез оковии

лъч жълтенива светлина се излива над твоето лице

и пламва усмивка в твоето сърце.

ръцете си освобождаваш

краката си забавяш,

спираш бягa морен

душата си изпълваш

свободен от ограничена суета.