Клубна култура

Георги Станилов за себе си:

Емоционален хамелион, който като модерен номад обича да сменя локацията на мислите си постоянно! Дипломиран филолог, обучаващ повече бармани отколкото ученици! Обичащ парашутизма и футбола докато се опитва да избяга от собствената си матрица и разговори за битовизми и чалга!


Клубната култура продава

Има ли в България клубна култура? Това понятие навлиза трайно в края на 90-те и вече е в тинейджърския си период. Логично е да започнем от „Планет клуб“. Заведението, или по скоро веригата, която даде насока на голяма част от сцената на „парти заведения“

свързани и случващи се и до днес в по-елитната част в България! Понятия, като хостеса, фейсконтрол, дрескод бяха въведени именно от Планет. Летвата беше вдигната високо и другите заведения, които тогава изглеждаха или като модерни кръчми от ранния СОЦ или като лоби барове в хотел Балкантурист трябваше да наваксат доста бързо ако искаха да са в час! Музиката, интериора и обслужването започнаха да играят все по определяща роля в това къде да се ходи тази вечер! Ерата на анцунзите отдавна бе изместена от клубната мода съчетаваща в себе си удобни за танци и в същото време модерни извън стандарта дрехи изглеждащи различно. Твърдият алкохол беше заменен от екзотични коктейли с декорация, напомняща плодова салата! Хора като братя Диеви, които дефакто създадоха качестевите бармани в България, от самосебе си се наложи да култивират хората и към правилно консумиране. В себе си това включваше сложната задача от презентация на различни напитки!

Заведения като – Емоната, Макалали, Вижън, Бали и Ескада наложиха понятието „пред парти”. Качестеваната клубна музика режисирана от местни диджеи, на доста добро ниво, доведе до претенциозно отношение на качестото на звука, ефектите и пърформанса, който се случваше по време на партитата!

Повлияни от мениджмънта на ранния Планет, повечето заведения започнаха да организират тематични партите, които от своя страна възпитаха клиентите да спазват определения дрескод на всяко събитие, било то Бяло парти, Хелоуин и т.н. От друга страна чалга културата вече беше нахълтала като паразит в съзнанието и ежедневието на повечето хора. Налагането й започваше още от сутринта в рейсовете на градския транспорт, телевизия, няколко радия и 80% от нощните заведения. Чалгата убива, но и продава! Най-лошата чалга е онази в мисленето, същата, която кара петнайсет годишните момиченца да изглеждат като престарели лелки. Модата на най-слушаната музика допринесе част от клубната култура да се състои в това да хвърляш салфетки и да имитираш дрес кода на Милко Калаиджиев.

Появата на алтернативните метдоди на информация като флаери за определени събития, джобен формат списания с програмата на клубовете направи хората, които посещават клубовете много по-информирани и им дадоха възможност да плануват събитията, които искат да посетят. Стандартизирането на програмата на повечето заведения – кой ден от седмицата каква музика се пуска, създаде навици у хората и възпита клубно поведение, а именно начин на обличане и поведение в зависимост от музиката поводът и т.н.”Мармалад” и „Петното на Роршах" останаха едни от малкото истински клубове, където може да се слуша музика на живо, което само доказва очевидното за съжаление доминиращо влияние на чалгата по повечето заведния. Тези заведения носят в себе си духа и романтиката на нашият град, различното място признато в цяла България. Няма български изпълнител, който да не се е сливал с духа на "Петното на Роршах " после да не е оставал очарован и обвързан с това интересно място. Място, което има своята тематична насоченост като Найлона, Пъзела, Безистена, No Sense, където може да се слуша алтернативна музика и да се види Карбовски как чете поредната книга на „Бърза литература”, където всяка седмица има някакво, ново интересно събитие, където нещата се случват.

 

Станалият модерен напоследък – Бедрум селектира така наречената „отбрана“ клиентела, с разнообразната си музика и различните гост диджеи успява да задържи най-качестевите клиенти в града. Появата на тематични заведения като "Фейсбук кафе", "За-За", "Артнюс кафе" се опитват да променят ферментиралото мислене на повечето хора, които като чуят думата заведение си представят преливащите едно в друго еднотипни по интериор места плъзнали из целия град! Огромният избор на места за забавление и релакс накара собствениците и управителите на заведенията да обърнат повече внимание на така наречения „сервиз”- отношението към всеки един клиент, повиши своето качество. Появиха се така наречените „настанителки”, които дори през деня настаняваха хората и ги ориентираха къде има свободни места в заведението. Каквото и да си говорим за клубната култура тя е най-вече вътре в нас и ъгъла на пречупване зависи най-вече от възпитанието, принципите и средата в която прекарваме по-голяма част от времето си. Клубната култура е избор и държание което всеки сам определя имайки предвид мястото и повода забавлявайки се, без да пречи на другите!

Георги Станилов

 

Вашият коментар