Недялко Славов и неговата рубрика „Хълмът на Данов“. В нея големият съвременен писател и наш съгражданин споделя с читателите на „Медия кафе“ своите най-нови текстове – есеистика, публицистика, лирико- философски фрагменти.
Жената е винаги един ход пред мъжа. Природата е решила така. Тя винаги играе с белите фигури.
***
Моето мислене е като музиката – в него има страст, и чувство, и дълбочина, но няма присъда.
***
Миналият април се озовах в Копривщица. Бе леден ден. Реката димеше от студ. Минах по улиците, пълни с рехава мъгла. Къщите изплуваха и потъваха. Сякаш ги въртеше театрална сцена. Нямаше жив човек. Спрях пред къщата на Каравелов. Портата бе отворена и влязох. Стоях в двора и си представях движението на Каравелов по обичайните му маршрути. От мъглата, която бе сгъстена в двора, изплува една възрастна жена. Застана до мен. Прекръсти дървото и му каза „Дано няма замръз. Да не те ослани!“ и се обърна към мен: „ Крушевото дърво. Той го е засадил. Каравелов. “ Погледнах дървото. После жената. После пак дървото. За Бога! Значи той му бе дал живота. И отгледал. Значи си бяха разговаряли. Значи то му бе подарявало своите четири сезона! После за миг си представих и Каравелов, който в тоя миг – в пространството на едно друго време – бе застанал безплътен на мястото на жената, гледаше дървото с тревожните й мисли и направи същия бавен молитвен кръст.
***
Всичкото това зло, цялата тая бесовщина е от безбожието.
Уви, то проникна и нормалните хора. Най-важните. Тия, дето осветяват живота. Липсата на Вяра изключва вътрешното им осветление. Все повече загасени и напуснати хора. Хората погрозняха, не забелязвате ли? Колко малко човеци с красиви, одухотворени лица. Всичко това, казвам ви, е от безбожието.
***
Българският език е малък за малките и безпомощните писатели.
***
Колкото по глобален става света, толкова по малък става света на човека и човешкото. Накрая ще оцелее тоя свят и това общество, чийто дух има убежище в своите живи и мъртви поети, писатели, композитори, художници, артисти.
Обществата, които загубят своите творци, ще станат термитници.
***
За патриотизма
Той е имунната защита, белите кръвни телца на всеки един народ. Без него спинът на глобализма ще го отнесе в небитието.
***
25 януари.
Човекът изнасяше от двора си една количка с последните есенни дини, една щайга с последните есенни домати, две касетки грозде. Обнадежденият Човек. Час по късно, на връщане го видях да ги продава край пътя. Обезвереният Човек. Сиротната бедност на моята България. Видях на крайпътното дърво един полски мишелов, дори не се извърна да ме отрази, видях търкулнатите бали слама по хълмовете, за миг проблеснаха първите есенни паяжини, видях синигери да се къпят в праха край пътя, видях едно премазано животинче в канавката, видях виолетовото, което все повече се налива в небосвода, видях още много неща, които ще изплуват в съзнанието ми по-късно. И ето, днес 25 януари това се случи.
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА:
За автора
