Хълмът на Данов

Недялко Славов и неговата рубрика „Хълмът на Данов“. В нея големият съвременен писател и наш съгражданин споделя с читателите на „Медия кафе“ своите най-нови текстове – есеистика, публицистика, лирико- философски фрагменти.

МЯСТОТО НА ЕСЕНТА

     Просто някой, така, угаси с придихание песента на тревите до жълто ридание.

МЯСТОТО НА ЗИМАТА

      Първият сняг отбелязва не календарния, а биографичния край на годината.

ЗА ЕЗИКА НА ОМРАЗАТА

      В онтологичен смисъл Езикът е Новородено. Той е в състояние на непрекъсната Първородност. И поради това сам по себе си е Невинност. Езикът става тленен, тоест добър, лош, умен или глупав от оня миг, в който вече е изговорен. Затова оксиморонът „Език на омразата“ е перфидно оръжие на цензурата днес. Той е измислен от Тези, чиито дядовци измислиха понятието „Враг на народа“. С него те дамгосват всеки, който набележат да отстранят. Това е практика на Инквизицията, а по-късно и на болшевишките съдебни процеси.

      Омразата в езика съществува само в конкретната реч на конкретния човек. 

      Категорийно, такъв език не съществува. Няма език на омразата, а има човек, който говори с омраза. Но формулиран така, той е основен  репресивен бич на новите леви ултраси, юридически казус за обвинителна присъда, вероломно средство за терор и дамгосване на хората.

„ „ „

     Рецептивността на Поетите!

     Какъв феномен е тя. Дарена им от Бога индивидуална светлина, която движат по релефа на езика. И думите уж са едни и същи, а осветени от нея, стават различни. 

      Епични са те при Вазов. Струпани и извисени на мисловно-емоционални грамади. Като величествени облаци. Трябва ти перспектива, за да ги усетиш.

      И колко различни са при  Далчев. Фрагментарни, светлосенчести, осветени от упор. А изведнъж извеждат на  преден план монумента на детайла. И така го правят гигантски знак на цялото.

„ „ „

      Изборният фестивал в Пловдив се провежда наесен. Ежегодно. Мястото му е пред фонтана с пеликаните. Там изникват павилионите на политическите сили.

      И се започва.

      Първи се разгръщат младите активисти. Младежите – с ранна партийна охраненост. Девойките – със свенлив момински разкрач. Встрани са Градинските джуджета в райграса на политиката. Кандидатите на неизбираеми позиции. Белокоси от чакане за държавна служба.    

      Това е низовия партиен актив.

      Павилионите са вече готови. Строени за битка.  Откъм патриотите ехтят маршове. Либералите отвръщат с уъркшоп. Демократите си искат времето. Социалистите не го дават.

      Ето ги и избираемите кандидати. Идат. Лъскави като космонавти. С костюми от синтетични материи. Тия материи са от особена важност. При търкане произвеждат статично електричество, което наелектризира депутатите.  Това прави ръкостискане им с електората  нисковолтово.     

     Тогава статичното електричество се освобождава, чува се пукот, сипят се искри и електората се спихва и угасва.  

      Ето ги и депутатките. И те идат. Емпатични, иновативни и хиперактивни. В повечето случаи руси, понякога не. Някои са дори червенокоси.

     Изборите приключват в  полунощ. Властта обича тъмните доби. Кандидатите се разтварят в мрака. Безшумни като крадци на жица. Тогава идат спонсорите. Отчаяни от изборните резултати, проклинат бараките си. На сутринта идат дамите от „Чистота“. Измитат стъпканата агитация. После клечат и пушат край шадравана с пеликаните.

      Завръщат  се и площадните гълъби.

„Публикуваните в рубриката текстове ще бъдат включени в сборника с есеистика „ Хълмът на Данов“, който ще бъде издаден през 2023 година с любезното съдействие на Георги Петков и Димитър Стамов.“

ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА:

Хълмът на Данов

За автора

Вашият коментар