Недялко Славов и неговата рубрика „Хълмът на Данов“. В нея големият съвременен писател и наш съгражданин споделя с читателите на „Медия кафе“ своите най-нови текстове – есеистика, публицистика, лирико- философски фрагменти.
МЯСТОТО НА ЕСЕНТА
Просто някой, така, угаси с придихание песента на тревите до жълто ридание.
МЯСТОТО НА ЗИМАТА
Първият сняг отбелязва не календарния, а биографичния край на годината.
ЗА ЕЗИКА НА ОМРАЗАТА
В онтологичен смисъл Езикът е Новородено. Той е в състояние на непрекъсната Първородност. И поради това сам по себе си е Невинност. Езикът става тленен, тоест добър, лош, умен или глупав от оня миг, в който вече е изговорен. Затова оксиморонът „Език на омразата“ е перфидно оръжие на цензурата днес. Той е измислен от Тези, чиито дядовци измислиха понятието „Враг на народа“. С него те дамгосват всеки, който набележат да отстранят. Това е практика на Инквизицията, а по-късно и на болшевишките съдебни процеси.
Омразата в езика съществува само в конкретната реч на конкретния човек.
Категорийно, такъв език не съществува. Няма език на омразата, а има човек, който говори с омраза. Но формулиран така, той е основен репресивен бич на новите леви ултраси, юридически казус за обвинителна присъда, вероломно средство за терор и дамгосване на хората.
„ „ „
Рецептивността на Поетите!
Какъв феномен е тя. Дарена им от Бога индивидуална светлина, която движат по релефа на езика. И думите уж са едни и същи, а осветени от нея, стават различни.
Епични са те при Вазов. Струпани и извисени на мисловно-емоционални грамади. Като величествени облаци. Трябва ти перспектива, за да ги усетиш.
И колко различни са при Далчев. Фрагментарни, светлосенчести, осветени от упор. А изведнъж извеждат на преден план монумента на детайла. И така го правят гигантски знак на цялото.
„ „ „
Изборният фестивал в Пловдив се провежда наесен. Ежегодно. Мястото му е пред фонтана с пеликаните. Там изникват павилионите на политическите сили.
И се започва.
Първи се разгръщат младите активисти. Младежите – с ранна партийна охраненост. Девойките – със свенлив момински разкрач. Встрани са Градинските джуджета в райграса на политиката. Кандидатите на неизбираеми позиции. Белокоси от чакане за държавна служба.
Това е низовия партиен актив.
Павилионите са вече готови. Строени за битка. Откъм патриотите ехтят маршове. Либералите отвръщат с уъркшоп. Демократите си искат времето. Социалистите не го дават.
Ето ги и избираемите кандидати. Идат. Лъскави като космонавти. С костюми от синтетични материи. Тия материи са от особена важност. При търкане произвеждат статично електричество, което наелектризира депутатите. Това прави ръкостискане им с електората нисковолтово.
Тогава статичното електричество се освобождава, чува се пукот, сипят се искри и електората се спихва и угасва.
Ето ги и депутатките. И те идат. Емпатични, иновативни и хиперактивни. В повечето случаи руси, понякога не. Някои са дори червенокоси.
Изборите приключват в полунощ. Властта обича тъмните доби. Кандидатите се разтварят в мрака. Безшумни като крадци на жица. Тогава идат спонсорите. Отчаяни от изборните резултати, проклинат бараките си. На сутринта идат дамите от „Чистота“. Измитат стъпканата агитация. После клечат и пушат край шадравана с пеликаните.
Завръщат се и площадните гълъби.
„Публикуваните в рубриката текстове ще бъдат включени в сборника с есеистика „ Хълмът на Данов“, който ще бъде издаден през 2023 година с любезното съдействие на Георги Петков и Димитър Стамов.“
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА:
За автора
