Някога, преди много много години, цели векове, в края на континента се появило едно мъничко селище. То сменило безброй имена – Пълдин, Евмолпия, Филипополис, Пулпудева, Филибе, Понерополис, Тримонциум… Било и жена и мъж, и бог и богиня. Било жестоко като караконджул и нежно като самодива.
Това малко селище било обитавано от най-чудните племена – и те безчет. Едни били страховити войни, високи до небето, едри като планините. Други майстори на магията. Трети завоеватели, четвърти откриватели. Идвали и си заминавали, но всяко племе оставяло частица от себе си в селището. Минало време, превърнало се в град, все така чудат, все така приютяващ различните частици, които го откроявали от всичко останало – познато и непознато. А непознато имало много. Има го и сега. Цяла мистерия, облак енигма. Но точно тази енигма го правел скъп на обитателите му, независимо на кое племе са наследници. Този град сега наричаме Пловдив и само мога да си представя каква ли частица ще оставим ние в него…
Частиците от миналото и настоящето на Пловдив се събраха наедно по време на фестивала Пловдив – древен и вечен: история, етнология, култура и изкуство и като че ли, поне малко, успяхме да вдигнем завесата на непознатото. Фестивалът не беше просто формат за възстановки, но и за обучителна цел, главно насочена към подрастващото поколение. Така, на художествен пленер, воден от проф. Димитър Рашков, се стимулира таланта на децата за рисуване, за насърчаване да развиват дарбите си. Тези, които не ги влечеше рисуването, имаха възможност да се обучат във военното дело, в стрелбата с лък, да открият съкровища и получат нови познания за дедите си. Научиха се и, че конете са неразделна част от българската история и независимо за какво биват използвани – транспорт, при войни или за земеделие, трябва да ги уважаваме и третираме с обич, за да ни отвърнат със същото. Точно така се отнасяха към тях членовете на група „Сива“ от град Мъглиж, които демонстрираха стрелба с лък, докато ги яздеха. Видяхме как им шептяха успокоителни думи, докато ги обяздват, видяхме как ги галят и усещат емоциите им. Целта на групата е да съхрани и пресъздаде образа и духа на българската жена-воин и да го предаде на децата ни.
Освен, че са участници в множество средновековни събори, воините от ,,Сива” представят България и на редица международни състезания по стрелба с лък от земя и от кон в Турция, Иран, Унгария, Китай и други страни.
Образователната част се отрази и в художествената литература на пловдивския писател Димитър Герганов, който е верен приятел на историческите мероприятия и макар романите му да са плод на неговото въображение, се облягат на стабилни епохални стълбове и фактологии. И ако това не е достатъчно, то трябва да се обърне силно внимание на това, че всички имаха възможност да чуят средновековна поезия на старобългарски език от Антоанета Джельова и Събина Вълчанова – преподаватели в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Да проследят как той се е видоизменил през различните векове, до колко се е запазил в модерното време и до колко се е изгубил. Или да послушат окситанска музика – традиционна за Богомилите – катари. Тя бе умело изпълнена от французина Кристиан Коениг.
„Това, което имахме като визия се осъществи. Концепцията ни бе да пресъздадем историята на Пловдив през всичките му епохи – от самото начало на града, до съвремието му, включително талантливите ни деца. Хората бяха доволни, което ще ни даде импулс да продължим в бъдеще. Виждаме много посоки и възможности за развитие и ще се постараем да ги осъществим.“, сподели Красимир Джамбазов, част от организацията на фестивала.
Пресечна точка между историята и изкуството беше театралната постановка „Жените в народното събрание“, изпълнена от пловдивските актьори Йордан Стоянов, Джована Галиарди, Паулина Гегова и Веселина Костадинова. Възспитаниците на Пловдивския университет, специалност Актьорство за драматичен театър, демонстрираха политическата и социална обстановка в древна Елада, а за декор използваха арт инсталацията, изработена от децата от „Сценични кадри“ – трилицева възстановка на отделни влияния върху пловдивската архитектура – древногръцка, раннохристиянска и възрожденска.
Веднага след тях се отдаде заслужена почит на българския фолклор, на народните ни традиции – най-милните за българите. Тези, които все още съхраняваме, пазим. За които сме проливали кръв и борили. Малко след това, група Freija ни запозна със скандинавските вярвания и богове и тяхната прилика с нашето езическо времетраене.
Има още много какво да се говори за пилотното издание на фестивала Пловдив – древен и вечен, но нека спрем до тук, за да не разваляме мистиката, която казахме, че ни откроява. Като заключение ще кажем, че то бе повече от успешно и се надяваме да се завърне и догодина, за да продължи да запълва липсващите парчета от българската и пловдивска история.
Събитието е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата и се реализира с подкрепата на Община Пловдив, Фондация „Пловдив 2019“, Район Тракия – Община Пловдив, „КЦМ 2000” АД, Туроператорска фирма „Антонов”, „Стефанов Мотърс” ООД, Гергана Бенчева – психотерапевт, „Юрий Гагарин“ АД, СНЦ „Ротари клуб Пловдив Интернешанъл”, Командерия „Улпия“ – Пловдив, Национално Сдружение „Младежки Глас”, ОИ „Старинен Пловдив”, „Флор Декор Билдинг” ЕООД, „Грипс – ПВЦ” ООД, Аптеки „Премиум”, „Гранд Агро” ООД, Спортен клуб „ЕРА“, „22 карата”, Винзавод „Асеновград”, „Брадърс Секюрити” ЕООД, Предела, Серино, Атахар и др.
Фотографии: Соня Станкова и Александър Карамфилов
За автора
