Бъдещето на Тютюневите складове – кварталът между Централна, Сточна гара и Цар Симеоновата градина – коментираха на обществено обсъждане граждани и водещите експерти в Пловдив, занимавали се с архитектура, култура и история, както и собственици на имоти в квартала. Дискусията бе организирана от Общинска фондация „Пловдив 2019“, като развитието на Тютюневото градче е част от концепцията на града, с която спечелихме титлата „Европейска столица на културата“.
(Дискусията води Светлана Куюмджиева – в средата – артистичен директор на "Пловдив 2019")
На обсъждането присъстваха над 100 души в Конферентната зала в ГДК „Борис Христов“, като много от коментиращите бяха сред най-сериозните експерти по темата. Архитект Мария Стоянова, която се занимава с темата от десетки години, представи успешни примери от целия свят за индустриални сгради, които са запазени архитектурно, но с нова функция. Като примери тя даде т.нар. „лофт“-архитектура от САЩ – индустриални сгради, превърнати в жилищни; Zeche Zollverein Essen – бивша мина, превърната в пространство за култура в Есен (Европейска столица на културата 2010) и др. сгради, част от които са обединени в „Европейски маршрут на индустриалното наследство“ – erih.net.
Дебатите се въртяха около начините за стимулиране на собствениците да запазят сградите в автентичния им вид или средствата, с които общината или държавата могат да поставят ограничения за промени по складовете. Сградите в квартала тепърва трябва да се обявят за групов паметник на културата, което въпреки заявленията, все още не се е случило, поради проблеми в Министерство на културата и органът към тях – Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Освен това се дадоха примери и за редица сгради, загубили своя облик, въпреки че попадат под защитата на закона за културното наследство, чието спазване в момента на практика няма кой да следи.
Архитект Виолета Раева, работила дълги години в пловдивския отдел на института коментира, че трябва именно пловдивчани да се обединим и да сме наясно с ценното си културно наследство, което трябва да опазваме. Архитект Петко Костадинов добави, че проблемът на сградите там е, че градчето е мъртво – там няма хора. Дори добре опазените сгради са пусти днес.
Собственик на една от тези сгради – Иван Ботушаров, който притежава сградата, в която се помещава мебелен салон Галеро, сподели своя опит – той заяви, че според предписанията той е можел да запази фасадата и да разруши всичко отвътре, но е решил да запази гредоредът. Днес сградата освен за бизнес, често става дом и на различни изложби или културни мероприятия, а последният етаж със запазения покрив и дървени колони е особено атрактивен. Архитектите в залата оцениха сградата и като една добре реставрирана сграда, която да служи за пример на останалите.
Журналистът Пенка Калинкова също участва в дискусията – като един от най-големите специалисти по темата, изучили детайлно както архитектурата, така и историята и културата на квартала. Тя коментира, че следейки развитието там, смята че трябва да се действа бързо – само за една година сградите видимо са изгубили част от вида си. Една от тях – популярна с надписа bulgartabac – дори бе съборена преди месеци.
Адекватен въпрос зададе и журналистът Ивайло Дернев в края на дискусията. Подобни обществени обсъждания е имало много – и за други теми, свързани с архитектурата. Нито веднъж обаче сериозна позиция не е заемал – и дори обикновено не присъства главният архитект на Пловдив. Дернев риторично попита дали Пловдив изобщо има главен архитект – риторично, защото както сами можем да проверим и той вероятно знае, главният архитект Румен Русев е член на Управителния съвет на „Пловдив 2019“ – организатор на тази дискусия. В залата все пак се забелязаха други членове на УС на фондацията, които явно проявяват интерес към живота в град Пловдив – журналистката Пенка Калинкова, издателят Манол Пейков, бизнесменът и дарител за различни културни инициативи Любозар Фратев и Милена Чакандракова. Председателят на УС и зам.-кмет по културата Стефан Стоянов се появи в началото на дискусията, след което бързо си тръгна.
Част от въпросите на присъстващите – собственици на имоти в квартала – останаха висящи, тъй като често касаеха казуси, за които е отговорна администрацията на Община Пловдив и проблемите в общите части в квартала – състояние на тротоари, осветление и пр.. Поради липсата на хора от общинската администрация обаче, тези въпроси останаха висящи.
Вижте част от коментарите във видеото:
За автора
