Поетични страсти взеха връх в най-дългата пловдивска нощ
Денят намалява, лъхна на меланхолия и есен. За щастие нощта стана по-дълга тъкмо на време за вечерта под звездите, която срещна хората от миналото, настоящето и бъдещето – храна за душата под формата на различни видове изкуство.
Такава беше първата нощ, една от най-дългите в Пловдив (23.09). Вратите на музеите и галериите се отвориха за любителите на култура и изкуство. Галериите в Капана, старото кино „Космос“, дома на пловдивските художниците стимулираха сетивата с изобразително изкуство, но едно от най-посетените места беше Старият град, който приюти не един „различен“ творчески проект. По пътя за Балабановата къща се наблюдаваха множество хора, притаили дъх (не за да гледат телефоните си), а за да могат да попият всяка дума, изречена
Всъщност, събитието, което прикова вниманието на десетки млади хора излезели в най-дългата нощ под тепетата, не бе театрална постановка или концерт. Форматът беше различен от всичко видяно до момента. Той противопостави словесно актьорите от театрална работилница „Сфумато“ Николай Петров, Веселин Петров, Надя Керанова, Неда Спасова, Станислав Кертиков, Нено Койнарски на поетите (от 23 септември –Иван Димитров, Гергана Панчева, Росен Карамфилов, Стефан Икога, Стефан Иванов, Никола Петров, а на24 септември – Васил Прасков, Яна Пункина, Белослава Димитрова, Стефан Икога, Стефан Иванов, Никола Петров.
Както всеки един официален двубой и този си имаше конферансие в лицето на Лилия Гелева. С красив женствен глас и чувство за хумор тя ИЗПЯ правилата на всеки рунд. Противниците са млади поети, които четат своето творчество, и актьори, които под формата на монолог, пречупват поезията през своето виждане. Техните сблъсъци са вече традиционни. Участниците са винаги дванайсет. Обикновено събитието се провежда в затворено помещение с добра акустика , но този път нестандатрното решение да се случи под открито небе събра много повече нови слушатели.
Вечерта беше студена, аплодисментите топли. Дори проблемите с техниката се превърнаха в изкуство и с огромно чувство за хумор показаха професионализма на артистите и приемуществото на свободния формат. Първо поетите четоха своите произведения, като в случая те бяха затруднени поради всеобщата възбуда на тълпата, но от друга страна слушателите имаха възможност да се потопят в античната атмосфера и да си представят, как би изглеждало литературно четене в една далечна цивилизация.
Те представяха своите произведения, придавайки смисъла на казаното с помощта на интонация и чувство, за да може слушателят да вникне по-внимателно в личния им почерк. Творците показаха как синтетично могат да живеят две изкуства- литература в движението на играта в театъра. Мястото на събитието – Лапидариумът даде преднина на актьорите, заради добрата акустика, като така изпъкна майсторската им дикция и умението да импровизират. За всеки от публиката имаше листче с чужда или бългаска поезия, която да стимулира творческото възприятие.А накрая, както при всеки друбой, трябваше да се излъчи и победител.Със светлините на телефоните публиката даде знак, чия светлина най-силно е проникнала до сърцето й Победителите бяха актьорите. Независимо от това, слушателите осъзнаха, че чрез творчеството си, поетите разкриха себе си ,за им се отблагодариха с много аплодисменти.
Тези ,които пропуснаха събитието , могат да прочетат някои от представените произведения :
страх
нямаш ли си друга работа
прекаляваш
иди си вкъщи
остави ме на мира
защо ме избра
не искам да ме обичаш
не мятай оловен чаршаф
не ме привличаш и не си мой тип
няма да спя с теб
не си ангел или мече
страх
защо ме искаш
и желаеш тихо да плача
с пица и сладолед
с текила водка
и сериали накуп
безнадежден да скитам
наум пред компютъра
да ме правиш луд
да не вярвам в утре
себе си или някой друг
не искам контрола ти
не си специален
грубо и грозно е в теб
ограбваш
махай се
нямаш място тук
какво
по дяволите
правиш наоколо
ожени се за ужаса
направете си деца
разреви се от притеснение
като растат
разбери какво причиняваш
изчерви се от срам
и изчезни
безследно
Стефан Иванов
– – –
Навън (Никога нищо по средата)
Онзи който дълго време не беше излизал
понеже се страхуваше от асансьори/стълби/открити пространства
липса на достатъчно
високи парапети
онзи който се срамуваше от страховете си
и щом помислеше да каже нещо неуместно
във вече отминал разговор
замахваше към стената – наричаше го танц срещу срама
онзи който си издялка най-различни утехи
и чертаеше живот след тялото си
но осъзна че няма тяло
че не притежава тяло а е тялото си
и го обзе огромна тъга
онзи който се ядосваше на тъгата си
и я риташе безмилостно в белия корем
а после заспиваше пристрастен към умората си
и се будеше уморен от страстта си
онзи който три пъти се връщаше да провери
дали не е оставил котлона пуснат/прозореца отворен/
вратата отключена
една вечер излезе оттогава
не си е идвал
Никола Петров
– – –
Предизвестена смърт
(на Поетики и поетите ѝ)
Поезията е на прага на сънуване, че нещо бута,
че я има, че е жива, диша и променя хората, лети,
а всъщност точи лиги и сънува мокри сънища
за времена, в които са били родени само вече мъртвите.
Поетите се правят на много отворени,
умират от яд, че с рапа израстват деца,
а със стихосбирките им подпират крачета на масички.
Пишещите поезия не говорят на хората,
закотвени кораби в сумрачни стаи, с бради, без сутиени,
без бради и без цици, сърдити изчезващи видове,
пишат, за да не бъдат прочетени,
четат и не чакат разбиране,
носят си книжки по чантите,
скучни до доказване на противното.
Едва-едва кретащи в потока от информация,
без плавници, без смисъл, удавници от най-честите,
дето си мислят, че плуват добре.
Потъват по-бързо от заспиващата си публика,
със скоростта на недокоснатата корица,
с огъня на неразбрания текст,
палят факли с големината на клечки кибрит
и заради тях, кибритопродавачката умира от студ
в края на приказката.
ФАЛИТ
Стефан Икога
поезия(примерно)
рядко трае дълго
рядко я има изобщо
рядко се е случвала
когато се е случила е силна
устоява на света и на войните
мачка малки меки хорица
издига силните завинаги
обича както се обича
разказва с думи от романи
но накратко
да могат мързеливите
да обърнат света наобратно
като възглавница и
дрямката им да създава бъдеще
за другите и днес за всички останали.
Стефан Икога
За автора
