Драматургът и писател Александър Секулов ще представи книгата „Море на живите“ на 31 януари (вторник) от 19:00 часа в камерна зала на Драматичен театър Пловдив
Добре познатият Александър Секулов е автор романите „Гравьор на сънища“, „Господ слиза в Атина“, „Островът“, „Скитникът и синовете“. Пиесата му „Няма ток за елетрическия стол“ печели наградата "Аскеер" за драматургия. Автор на поетични и есеистични книги. 2016-та година донесе на писателя „Аскеер” за драматургия за пиесата „Няма ток за електрическия стол”, а романа му „Скитникът и синовете” получи номинации за основните национални литературни награди – „Хеликон”, „Перото” и „Портал Култура”.
За „Море на живите” писателят Недялко Славов сподели
”Сред цялата мимолетна, скрежна, топяща се без следа словесност, държа тази книга на Александър Секулов и си мисля.
Мисля си за Поезията. За това, че тя е отказ от Смъртта, за това, че тя е апотеоз на Живота. Мисля си и за старите, мъдри, големи римски поети, които превръщаха Времето в събеседник, Жената в Битие, а Битието обратно във време. Мисля си и за хекзаметричното стихосложение, с цезура в средата, оставена за придихание на нас, читателите, когато изказваме високото Слово. Мисля си. Прочетете тази книга. Зная, че ще мислите същото.”
Книгата е определена от литературния агент Светлозар Желев като „един от най-добрите поетични текстове през последните години, книга явление”.
МОРЕ НА ЖИВИТЕ
Море на живите, дошло е време да се вържем към галерата, ръцете ни да врастнат във греблата, гръбнаци да превием, да напрегнем мишци, да смръщим бронзови чела и да запънем ходила – в труда да търсим радост, щом друга радост не е постижима, щом друга радост не е отредена, море на живите, какво от туй, че китките кървят и ходила, чела и бицепси, та чак очите са кървави, ако водата гладка разсичаме като сияйна мисъл, която води в път, море на живите, на вечните гребци от трюмове и пейки, певци и роби, пазители на ритъма с огромни тъпани, моряци с насмолени длани, войници с копия и пълководци, море на живите, следете ритъма, не изоставайте, не изоставяйте, макар да е тъй явен края, но още удар със веслата, но още дъх, но още дух, но още ритъм, макар да е съмнително, че има смисъл, но само ритъм, удар със весло, вълна, море на живите, което се обръща – огромно – върху нас – с останки от предишни светове, с мълчание непоносимо, но с тъй необяснима прелъстителност, море на живите, вълна подир вълна, дордето станем мида, водорасло, пясък, люспа, пяна, море на живите дордето се превърнем.
Представянето на романа "Скитникът и синовете" в Драматичен театър Пловдив може да видите ТУК
За автора
