Българските архитекти от сдружение „Трансформатори“ в Ню Йорк Таймс

Сдружение „Трансформатори“ са онези хора, заради които електрическите табла в София са изрисувани и са толкова атрактивни, че CNN да излъчат репортаж за тях. Онези, които подредиха по неузнаваем начин 11 забравени и дарени пиана из столичните паркове. Тези, които се сетиха за една от малкото красиви български спирки с дизайн – в Дианабад, на арх. Любомир Шинков(да, същият, с кино „Космос“). А сега вестник Ню Йорк Таймс се сети за тях, в един от редките моменти, в които световната преса успява да види нещо положително от България.

Авторът на статията – Боряна Кацарова, разговаря с Делчо Делчев – един от основните двигатели в „Трансформатори“, финалист в проекта  40 под 40 на Дарик радио, за позитивни и успели хора под 40-годишна възраст и с неговия колега Валери Гюров:

Делчо Делчев се върна.

За много хора от неговото поколение, това стъпка срещу емиграционната вълна от България към западна Европа. Но Делчев, 34-годишен архитект, е един от основателите на сдружението „Трансфоматори“, което от 2009-а година се опитва да освежи пост-социалистическото ни обкръжение с дизайнерски проекти с нисък разход.

Преди няколко години той се връща в България, след като отказва оферта да остане във Франция, където учи. В изестна степен, София може да не изглежда като най-вдъхновяващото място за архитект. Купища панелни сгради се редят като домино. Соц-паметници владеят обществените пространства, безработицата расте, а вече месеци протестиращи се събират в центъра на града, за да искат оставката на правителството.

Но София е и град на паркове и зелени пространства, където младите хора си прекарват заедно времето. В градина в центъра на града, Паметникът на Съветската армия е завладян от графити-артисти.

Делчев решава, че харесва възможностите, които му предлага България повече.

„Мислех си, че мога да намеря повече поле за работа като архитект тук, от колкото в Европа, защото там вече е пренаселено. „Новите сгради са рядкост, за това предпочитам да работя в развиващи се държави. Може би така ми идва отвътре, но предпочитам да си организирам сам живота, от колкото да бъда някъде, където всичко е подредено и има по-малко поле да работиш като артист и създател“.

„Трансформатори“ е група от над 20 архитекти и студени, които са оставили отпечатъците си из целия град. Вероятно са най-известни с рисунките по електрическите табла на улиците из града. Проектът стана толкова популярен, че набързо събра последователи не само в София, а в цялата страна.

„Виждаме изрисувани табла навсякъде и хората си мислят, че са наши, но ние нямаме нищо общо с част от тях“, казва Делчев през смях.

Сдружението създава и площадка за игра в ромския квартал Факултета, както и карта на обещаващи изоставени места из София. Някои от проектите им са интерактивни експерименти. Един от ранните им проекти е за пейка във формата на гаечен ключ, който захваща шестоъгълна кашпа, каквито сме виждали навсякъде, но в която те са видяли… болт.

 „Видях саксията и си казах – нека направим нещо забавно“, казва Валери Гюров, 31-годишен, друг от основателите на Трансофматори. „Опитваме се да правим нещо свежо от нормалните, лошите или скучни неща. Така хората могат да ги оценят, да се забавляват и да започнат да ги използват.“

За Гюров, Трансформатори е спасението от скучната работа. В предходната си работа е направил дизайн на две правителствени сгради, но нито една от тях не е изпълнена, заради финансовата криза.

„Всеки от нас работеше в различни архитектурни студия в, така да се каже, нормални проекти, но никой не беше радостен или задоволен от това, което правеше“, казва той. „В началото Трансформатори ни беше просто нашето хоби, но в последствие стана работа и професия.“

Събирането на пари обаче е постоянно предизвикателство. Групата получава грантове от различни фондации или от Столична община, но връзката с тях невинаги е лесна.

„Предпочитат да правят огромни неща, вместо дребни намеси с човешки мащаб, които хората биха разбрали и използвали“, казва Делчев.

„Често критикуваме общината, но те сякаш се учат от грешките си“, добавя Гюров.

Наскоро Столична община ги наема, за да измислят проект за състезанието Блумберг, фондация, създадена от бившия кмет на Ню Йорк Майкъл Блумберг, която финансира смели градски проекти.

Фондация „Америка за България“ също помага тази година с около 60 000 долара годишно на Трансформатори,  основно за да финансира работилница за студенти-архитекти. Надя Захариева от „Америка за България“ казва, че групата показва един по-открит метод за работа в град, в който градските проекти често не са прозрачни.

„Те се опитват да променят статуквото“, казва тя. „Вземат малки проекти – понякога наистина малки – но с дребни стъпки се опитват да променят средата.“

Наскоро Делчев можеше да бъде открит да работи по един такъв малък проект. Той сглобява пейка в градина, направена от водосточни тръби, направени да изглеждат като дървени нинжда-мечове.

Не всички обаче харесват идеята. Докато Делчев сглобява тръбите, 82-годишен пенсионер електроинженер, Васил Цанков, хвърля поглед към пейката.

„Кой би могъл да седне на това?“ може би без да оценява младежкия дух на нинджа-пейката.

Делчев, изненадан от реакцията предлага на Цанков ябълка от щайга наблизо и събира репортери, които да му помогнат в работата с тръбите.

За Делчев, обстановката в България е идеална. „Реалността тук“, казва той е „по-провокативна и предизвикателна“.

Цялото интервю в оригинал.

Вашият коментар