Днешните бунтари са тези, които четат и мислят

Младият Пловдив чете продължава

Инициативата, предхождаща големия фестивал Пловдив чете, се разпростира из все повече пловдивски училища и среща учениците не само с големите български писатели, но и с цялата култура на четене и различен поглед върху света, които привличат интереса на тепърва прохождащите личности, помагат им в така драматичното търсене на себе си, ориентират ги в морето от книги и възпитават вкус. 

След срещите с проф. Миглена Николчина и Петър Краевски в Английската и Френската гимназия, учениците от ЕГ „Иван Вазов” имаха шанса да разговарят с Александър Чобанов и да научат повече за книгите му и най-вече за сборника с разкази „Квантова градина”. 

„Всеки път, когато идвам в Пловдив, съм като ударен с мокър парцал. От един свят, който е само на стотина километра, се озовавам в друг, където е райско място за книгите. Тук са и издателствата с отношение към българската литература и съм много щастлив, че попаднах в ръцете на „Хермес”. 

Александър Чобанов е писател и сценарист. Роден е в Смолян, където в шести клас за пръв път, и то почти случайно, се среща с литературата – открива том с разкази на Достоевски, който задейства цялата магическа машинария на писането и четенето. 

„След като прочетох „Записки от подземието” на Достевски си казах „Искам да напиша такова нещо”. В последствие се оплетох в една голяма мрежа от книги. За мен беше едно забавление. Да, не е доходоносно, но това въобще не трябва да стои като мисъл в главата ви”, посъветва писателят пловдивските ученици.

В последствие Александър Чобанов пише сборник с разкази „Колекция 18“, който печели голямата награда „Южна пролет“ за дебют на годината. Автор е и на книгите „Летен следобед” и романа „Хлапета”, който е един от малкото детско-юношески романи в българската литература. Никога не подозира, че може да пише сценарии. Но пък именно затова и става сценарист на може би най-успешния български сериал – Под прикритие, където създава, отглежда и развива герои и ситуации, които милиони пред екраните гледат. Работи и върху сериалите „Дървото на живота” и „Четвърта власт”.

А в Руската гимназия го очакваха десетки питащи погледи, които се интересуваха не само от опита му като сценарист, но и от литературното му съзнание, преплетено в динамичната работа на телевизионния сценарий и рядката, но пък сполучлива симбиоза, която се получава, когато насочиш познанието от книгите в създаването на образи в малкия екран.

„Писане на телевизионни сериали не се преподава и ми беше като път в тъмното. Оказа се, че с Емил Андреев можем да създаваме истории и образи, които да се харесват на хората. Писането на сценарии няма почти нищо общо с писането на художествен текст. По-скоро четенето е голямата полза. То ти дава историите и парадигмите в главата, които във всеки един момент от живота, с каквото и да се занимаваш, могат да ти бъдат полезни”, сподели Александър Чобанов.

Той призна, че любимият му образ от култовия сериал е Косъма и не изпитва същото удоволствие при развиването на образите на типичните мутри. Именно поради грижливото отглеждане на този маргинален персонаж, след смъртта му в сериала дори е получил заплахи и обиди.

Въпреки ценния опит, който получава в Под Прикритие, Александър Чобанов не крие, че главната вина за идеите, които не спират да се блъскат в главата му, носи четенето. То може както да забавлява, така и да натъжва, да предизвиква катарзиси, да измъква от житейски дупки и да носи онова познание за света, което в един обикновен живот просто няма как да получиш. Поне не и за краткото ни отредено време.

„Нещата и времето много се обърнаха. „То обръща нас и ние него”. Когато аз бях на вашите години, тъкмо излизахме от периода на късния социализъм. Тогава беше много модерно да си бунтар, да не влизаш в час, да пушиш цигари в двора, да си със смъкнати дънки и шапка. Това беше изразът на свободата. Днес същото  стана голямо клише и се обезсмисли. Бунтарите в днешно време са тези, които четат книги и могат да мислят. По някакъв начин това им отваря повече врати. Просто помага във всякакви ситуации. Четете това, което ви харесва.”

Така писателят и сценарист остави всичко в ръцете на учениците. Показа им просто един от пътищата, към които могат да насочат животите си. Път, който не е постлан с червен килим и над който не светят прожектори, но по който се минава някак по-леко, по-смислено. По-светлият път. И по-свободният.

  • Предишните срещи от "Младият Пловдив чете" може да видите ТУК
  • Интервю с писателя Петър Краевски може да видите ТУК
  • Интервю с актьорите Ивайло Захариев и Александър Сано – Косъма от "Под прикритие" може да видите съответно ТУК и ТУК

Вашият коментар