Всеки поне веднъж се е възмущавал на гледката на добре измазана и боядисана сграда, която бързо „цъфва“ с някой надпис или рисунка.
Колко пъти съм се разминавала с възмутени бабички, които на висок тон категоризираха авторите на емоционалните надписи или рисунки с хулигани. И може би в известен смисъл имат право, защото съществува разлика между графити художник и просто драскач. И е хубаво да се прави разликата между тях, въпреки, че в действителност произлизат от едно и също място.
Афинитетът към „обезобразяването“ на чисти сградни повърхности, е част от хип-хоп културата, възникнала през 60-те и 70-те години на миналия век, в Ню Йорк. Още през 50-те години подписите по сградите, служели за маркиране на територия. Но през 1969 нещо се променя и графитите започват да служат като кодове, сборни пунктове и ориентир.
Често те са дори само „таг“, който бил разпознаваем единствено от собствените им среди. С течение на времето анонимните подписи се развиват и започват да се изобразяват със спрей, а по-късно и да пресъздават картини на реални случки или просто мечти.
Но въпреки това, дълги години спрей-художниците били заклеймявани като нарушители на обществения ред, а тяхното изкуство – обявявано за вулгарни драсканици. Но с течение на годините това се променя.
В България обаче е твърде смешно да говорим за разпределение на гангстерски територии и отбелязването им чрез „тагове“ и графити. Тук почитателите на хип-хоп културата изразяват себе си, чрез вече превърналото се в изкуство – спрейно рисуване. Друг е въпросът как точно го правят…
снимки: Urban Creatures,140 Ideas / One for all ideas, manager.bg
За автора
