Емануил Видински: Не стига само да си влюбен, за да твориш (СНИМКИ)

Литературният сериал, в който се превръща всеки вторник от 7 години насам подземния етаж на „Петното на Роршах”, продължава с пълна сила и прие третия си гост за този сезон – Емануил Видински и сборника му с разкази „Егон и тишината”, като ги направи едни от хилядите си съучастници в търсенето на отговори за литературата, любовта, смъртта, красивото и грозното – изобщо целият заобикалящ ни свят и смисъла от (в) него. 

„Рикошет” и Ина Иванова дадоха старт на вечерта с нови двама поети, българин и чужденец, с познатата ни вече цел да се съшие нишката между българската и световна поезия, да се разгледат в една цялост и да си докажем, че ние не сме изолирани от всички и захвърлени някъде в края на Европа. Стиховете на Назъм Хикмет и Иван Радоев прокънтяха в Петното, за да напомнят, че сме значими.

На горещия стол пред питащия поглед на Александър Секулов седна Емануил Видински. Той има много лица, на което в България никой не гледа с особено доверие. Емануил е музикант, поет и прозаик. Издал е сборник с разкази, роман, стихосбирка и пак разкази. Заедно с друг поет и прозаик – Петър Чухов създават рок бандата Par Avion. Поет, ама пък пее. Пее, ама пък поет. На всичкото отгоре пише и проза. Какво си мисли, че прави?

Емануил Видински твърди, че просто начините му на себеизразяване понякога отиват в различни посоки, които често се оказват поезията, прозата или музиката. Споделя за ужаса, който изпитва, когато му се наложи да измисля заглавия на творбите си. Но пък много харесва чуждите заглавия, предимно тези на Стайнбек. 

Когато разговаряш в този салон с Александър Секулов, разговорът просто няма как да се върти около една тема, още повече само около писането и литературата. Защото той не е просто питащ, той всъщност е писател и поет, а един разговор между двама писатели и поети, в бар и затъмнена обстановка, с наблюдаващи ги десетки пишещи и четящи, определено си струва слушането и дори наблюдаването.  

Двамата поети разсъждаваха върху вечните стихотворения, тези, които са способни при промяна на актуалния пейзаж, да обърнат тотално смисъла си и така да надминат времето си. Пример е и единственото нелюбовно стихотворение на Емануил Видински, както самият той го нарече. 

И понеже в Spirt and Spirit една среща не може да мине без да се коментира родното ни литературно съвремие, Секулов и Видински се опитаха да разровят идеологическата кастрация на българската литература и да намерят отговорите на въпросите защо младите ни поети не се интересуват от действителността толкова, колкото от вътрешния си свят и защо егото ни е толкова интересно, а същевременно целия свят около нас отсъства в литературата ни.

„Така е по-лесно. Много искаш да имаш какво да кажеш и хващаш най-лесния и най-достъпния лост, а това са вътрешните емоции и чувства. Но те не са достатъчни, за да правиш литература. Литературата е сложно нещо. Не стига само да си влюбен, въпреки че любовните стихотворения са най-трудни. Това може да е една основа, един повод, но в никакъв случай не е достатъчно за да твориш.” – са думите на Емануил Видински относно тенденциите сред младите поети.

Писателят сподели вълнението си, когато му се случи значително по-млади хора да четат неговите творби от преди доста години, писани, когато четящите ги са били още деца. Това означава, че разказите му преминават през поколенията и някак остават. Нещо, което в съвременната ни литература трудно се постига. 

Както казах, когато се срещат двама поети в бар, съвсем естествено е да се стигне и до лек спор, особено когато обект на спора са други писатели. Труман Капоти и Йордан Йовков и кой от тях е по-добър в късия разказ. Темата остана нерешена с обещание за продължение. 

Следващият вторник, своеобразния литературен сериал Spirt and Spirit продължава с пловдивската премиера на новия роман „Кротките” от Ангел Игов, описващ по интересен начин мрачните събития след 9-ти септември 1944 г. Не пропускайте!

 

Вашият коментар