Горшек – призрачният град (СНИМКИ)

Четвърти ден от фестивалния дневник на "Черната кутия"

Фестивалът Черната кутия разказа история за изгубената човешка душевност, заради желанието за оцеляване

Времето е втората половина на XX век. Мястото – малко градче, някъде около Чехословакия. Ситуацията – след катаклизъм, в който са оцелели само двама жители. Жители на Горшек – същото малко градче, събиращо в себе си различни елементи на социалистическата догма на епохата и теми от славянската митология. Тези двама индивиди от мъжки пол са олицетворение на всяка възможна характеристика, присъща на човек попаднал в изолация, откъснат от света, сам, самотен, заобиколен единствено от привиденията и сенките на тези, с които преди е делил ежедневието си. В началото уплашен, после подтикван от желанието за живот, а накрая губещ човещината си. Така се случва и с нашите оцелели герои в пиесата „Горшек“ – единият страхливец, който току открива смелостта си, само за да я изостави в последствие, а другият инициатор на деспота на по-силните срещу по-слабите. Доминиращ, използващ, агресивен, циничен, насилващ. И както често става в подобни обстоятелства – те се самоунищожават, докато сами не се превърнат в привидения и сенки на отминалите си самоличности.

Всъщност спектакълът представлява театър с маски – универсален сценичен език, подходящ за всяка публика, във всеки край на Земята. Боравещ с физиката на тялото – неговата пластика, акробатика, танцувалност и умение да „превъплъщава“ крайниците си от един в друг. Но историята, които тези маски, досущ като лица, разказаха, ни се стори още по-позната не само заради близостта на културите ни и начина на живот в тези години, но и заради изразните средства. Тя се разигра като част от фестивала Черната кутия, в пространството на театър А‘парт – едно лишено от помпозност, почти индустриално творческо кътче, избрано като по поръчка за сюжета. Двамата актьори – Симон Плиска и Андрей Лига, са част от чешката театрална компания Goršecke Narodnie Akademične Teatr. Те не само боравят с телата си на професионално ниво, но успяват да ни накарат да се замислим, леко да се стреснем от очакването какво следва, но и да ни разсмеят и то без да използват ликовете си. Скрити анонимно зад маските, които макар статични, уголемяват емоциите и мислите на персонажа стократно. Именно в това е силата на театъра с маски. Той експонира и преекспонира заобикалящата го среда. Не разчита на ефекти, реквизити, трикове. Само на себе си и партньорите.

Публиката бе във възторг. Оцени всеки един жест, всеки един циничен епизод, дори голотата, с която започва представлението, бързо заменена от обличането на „нова кожа“ (кожата на персонажа). Интимната атмосфера и липсата на тълпа само допринесе за преживяването. Сякаш можехме да го споделим със съседа отзад или до нас. Едно представяне далеч от прожекторите, за което зрителите благодариха, че са имали възможност да опитат.

Фотографии: Благовест Попов

  • Всичко за 13-то издание на фестивала Черната кутия тази година може да видите ТУК
  • Откриването на фестивала Черната кутия може да видите ТУК
  • Гостуването на Деан Донков на фестивала Черната кутия може да видите ТУК

Вашият коментар