Група „Ръб“ и времето на вярата в идеали в „Баня Старинна“ (СНИМКИ)

Изложбата „Музеят Ръб“ в „Баня Старинна“ върна посетителите назад във времето. Едно време, в което идеалите бяха живи, изкуството заради идеята – а не, заради шока – съществуваше, в което посланието, формата и майсторската изработка се сливаха в едно. Изложба, която показа годините на съществуване на легендарната група за съвременно изкуство „Ръб“ в началото на 90-те години на миналия век.

„Музеят Ръб“ е част от тагодишното издание на „Седмица на съвременното изкуство“ – ежегодният фестивал, който сдружение „Изкуство днес“ организира. По традиция в него участват утвърдени имена от България и чужбина, които работят в сферата на съвременните изкуства. Тази година форматът е по-различен – опитът да бъде събран част от архива и колекцията творби на легендарната група „Ръб“ и предоставен на публика повече от 20 години след създаването на творбите.

Известна част от произведенията, които са показани, са изкарани от складове и бази, някои от които в много лошо състояние и нуждаещи се от реставрация. Гостите обаче успяха да видят уникалните творби на „Ръб“-овете Албена Михайлова, Венета Маринова, Димитър Келбечев, Димитър Митовски, Емил Миразчиев, Ивайло Григоров, Игор Будников, Кольо Карамфилов, Моника Роменска, Надя Генова, Павел Алберт, Румен Жеков..

В централното пространство на „Баня Старинна“ са поставени произведения от една от най-запомнените изложби на групата – „Символи и знаци“. Погледът веднага привличат трите „Пънка“ със сърпове, чукове и звезда на Кольо Карамфилов и Димитър Митовски, но в изложбата можем да видим още произведения на Румен Жеков, Надя Генова, Емил Миразчиев, Албена Михайлова и впечатляващият и критичен черно-бял „трикольор“, отново от Кольо Карамфилов.

В „тъмната стаичка“ на Чифте баня можем да видим дълъг видео-запис от друга легендарна изява на „Ръб“ – акцията „Явната закуска“. През 1992-а година артистите подреждат отрупана с всякакви храни маса на брега на Черно море и, оградени, като музеен експонат, започват да се хранят с различни вкусотии по време на криза. Пророческата акция предшества с 4 години известния рожден ден на днешния министър на културата Вежди Рашидов, който празнува 45-годишния си рожден ден в центъра на София с множество висши гости пред отрупани с разнообразни скъпи храни, докато любопитните българи в една от най-гладните български зими гледат през прозорците.

Спомени от друга запомняща се изложба са подредени в две помещения в края на „Баня Старинна“ – „Черният хепънинг“, само няколко месеца след т.нар промени в края на 1989-а година. Сутринта на Цветница, 1990-а година, градинката зад Джумаята осъмва опакована в черни найлони с различни плашещи образи, в опит да бъдат запознати хората с екологичните опасности от завода КЦМ. На стената на църквата „Св. Св. Константин и Елена“ до Хисар капия пък е закачено бяло платно, на което всеки пловдивчанин е записвал свои желания, мечти и послания. Платното – също „пророческо“ и изпреварило с десетилетия подобни акции на по-нови артисти от последните години по различни фестивали – също е запазено и може да се види в галерията.

Споменът за една от най-впечатляващите и интересни изложби е запазен за последното помещение в „Баня Старинна“. През 90-те изложбата „Идеалът“ предлага на пловдивчани да наблюдават на живо как всеки от 12-те артисти рисува своя „идеал“ на чисто бяло – поне в началото – платно. Платната са запазени и подредени по същия начин, когато и преди над 20 години в сградата на „Дружеството на пловдивските художници“ на Гладстон – в обгръщащ зрителя многоъгълник. Запазена от Надя Генова бележка пък пази спомена и за любопитната и мистериозна случка от нощта на откриването на изложбата – 1 април. На сутринта след откриването, 12-те платна на художниците изчезват, но малко по-късно в сградата на ул. „Гладстон“ е получена бележка от служителка на Централна гара, че платната са в Магазията на гарата.

Според Емил Миразчиев, сдружение „Изкуство днес“ и колегите му от „Ръб“ тези творби могат да послужат за основа на един бъдещ „Музей на съвременното изкуство“, от който Пловдив се нуждае. Архивирането и опазването на множеството материали и творби, които пловдивските артисти – творящи не само в съвременни, но и в по-традиционни стилове – провокира много въпроси, която именно тази изложба повдига на дневен ред.

Изложбата в „Баня Старинна“ ще може да бъде посетена до средата на месец октомври.

Вашият коментар