Как да спасим Тютюневите складове? Един добър пример

Празни приказки за това колко са ценни Тютюневите складове и как бихме могли евентуално да ги опазим можем дълго да си говорим. Часове можем да ви занимаваме с историята на Пловдив, уникалността на квартала около ул. „Иван Вазов“, и за толкова колко е тъжно как складовете падат един след друг без почти никой да се трогва. Можем да ви дадем и куп примери за това как изоставените индустриални сгради по света се запазват с нова функция и помощта на обществото – примери, които обаче изглеждат фантастично и невъзможно за реализиране в България.

Решихме обаче да погледнем позитивно. Колкото и мъчна да изглежда цялата картинка с рушащата се пловдивска история или с това как върху нея слагаме изолации, климатици, лампички и палми, за да били мязали повече на „Виена“ или „Милано“, хубави примери в Пловдив все пак има. Влязохме в един стар Тютюнев склад, който обаче е пълен с живот. И малко иронично, на място, в което са се съхранявали опасните за здравето ни тютюневи изделия, сега там е спортен център – „Тотал спорт“.

(старият вид – почти непроменен)

Отвън складът не грабва с пищността на двата си най-известни съседа на гърба. Въпреки всичко, съвсем заслужено, сградата на ъгъла на улиците „Екзарх Йосиф“ и „Г. М. Димитров“ е паметник на културата. Когато фитнес клубът „влиза“ вътре през 2003-а година, видът на фасадата се запазва, но не само поради предписанията от НИПК. Доста по-впечатляваща обаче е тя отвътре. Веднага се влюбихме в 5-метровите тавани, видимите тухли, стоманобетонни греди и метални тръбопроводи. Макар и по проект от преди 11 години, интериорът изглежда модерен и актуален днес.

Търсехме нещо с високи тавани, тъй като искахме да предлагаме игра на скуош, при който това е изискване, разказа Валентин Драгнев, собственик на Тотал спорт. Мястото пасва перфектно на идеята за обединен спортен комплекс, като освен естетичната красота, той се намира на удобно място в центъра на града, а конструкцията на сградата е изключително здрава. Съседните складове са изградени с гредоред, докато този е със стоманобетонна конструкция и може да поема по-силни вибрации, обясни Драгнев.

Въпреки високите тавани на трите етажа от сградата, тя не се отоплява особено скъпо, тъй като е изградена система от подово отопление. Отвън не е поставяна и изолация (което обикновено е една от класическите кичозни грешки, когато се реставрират стари сгради), тъй като стените са много дебели и няма нужда от допълнителни изолации, каза още собственикът на спортния център. Променени са единствено прозорците, тъй като са били твърде нефункционални – единични стъкла, някои от които дори неотваряеми.

Решението за интериора не беше много трудно, нито пък особено скъпо, обясни Лина Зайкова (Main Studio), която е проектирала и ръководила ремонта на сградата. Идеята видимите конструктивни елементи като бетонни колони и тухлените стени да се виждат не са нищо ново, но в България винаги идват доста късно. Само при вида на сградата отвътре решихме, че няма нужда да променяме нищо – просто ще изчистим тухлените стени и ще ги оставим такива, каквито са, добави още тя. По същия начин е решен и последният етаж, където се виждат дървените греди на покривната конструкция, например.

„С по-лесни и евтини решения могат да се постигнат наистина добри резултати. В момента на много места, дори в този квартал, се строят неща, сгради с много кутийки, които не са изобщо функционални. Този – а и останалите стари тютюневи складове – са проектирани много добре и без проблем могат да поемат коренно различна функция днес – с широките пространства, високите тавани, многото прозорци“, коментира проектантът. Зайкова добави, че би се радвала да работи и в друга подобна сграда, която би могла да се запази.

Съседният идентичен склад със страна към ул. „Иван Вазов“ е на същите собственици и чака своите наематели, но към момента не се е намерил човек, който да го стопанисва и използва. Изписани и изговорени са стотици статии, книги, радио и телевизионни предавания за това какво може да се случи с Тютюневото градче, чрез културен живот в тях, чрез нови функции. В „култура“ обаче трябва да влагаме най-широк смисъл (който трябва да се разбира и когато се говори за „Европейска столица на културата“) – не просто театри, галерии и изложбени зали. Спортният център Тотал спорт е един чудесен пример как това може да се стане – в този случай дори няма нужда да гледаме на запад към Берлин или Рурския регион. С част от сградите в Тютюневото градче проблемът е с многото собственици, с които е трудна комуникацията. За друга става въпрос за пълно невежество и липса на елементарна визуална култура, когато се бутат сгради и се вдигат с плътно външно остъкляване, както новото нещо, което се строи до Автогара Юг. Надеждата е поне за тези обекти, които са с ясна собственост от средно интелигентни хора, да се намерят достатъчно далновидни инвеститори, които да запазят културата и уникалността на тези сгради в центъра на Пловдив.

снимки: Facebook на Тотал спорт

Вашият коментар