Калин Донков: “Има някаква сила, която се грижи за твореца”

В десетия си сезон литературния салон Spirt and Spirit в клуб Петното на Роршах посрещна Калин Донков. Един от малкото поети, за които Александър Секулов сподели, че присъствието му в българската литература е запазило достойнство сред възможностите да се отдаде на разгул и самореклама, да стане популярен по извънлитературен път и да осребри тази популярност.

Поводът за гостуването на Калин Донков е неговата последна книга – издадена от Жанет-45 – “Отпечатък от никого”. В нея поетът събира следи от близки и отдавнашни събития, минувачи, приятелства, тъги. “Опитвам да ги задържа в днешния свят с наивна убеденост, че още са му нужни и че миналото не е добра съдба за тях. Те блуждаят в пространствата на забравата – светещи прашинки от нашите души, които се надяват да ги уловим.” – пише за “Отпечатък от никого” Калин Донков

Автор на повече от десет поетични книги от 70-те насам, Калин Донков сподели пред пловдивската публика своите мисли относно поезията и творчеството, които не признават никоя власт и обстоятелства. “Всички живеем в един особен свят, когато някакви сили непрекъснато определят кои са класиците, кои утре ще бъдат безсмъртни, кои не. Някакви интереси винаги са преплетени. Но се оказва, че изкуството е неподвластно. Него никой не го подкрепя, пласира. Не всичко зависи от власт, от строй, от партия, от пари. Изглежда има някаква сила, която се грижи за твореца.” – заяви Калин Донков

Винаги съм мислел, че литературата, особено поезията, живее сама на този свят. Тя се пише, чете се, отеква по някакъв начин, отива при хората или угасва по свои вътрешни закони. И няма никакво значение какво ще правиш ти на екрана или какво ще говориш на микрофона. Всички тези неща са странични с поезията и никога не могат да се смесят с нея и да ѝ повлияят. Поезията е тайнство, неуправляемо, според мен. Най-великите поети не са написали това, което са искали, а са написали нещо друго.

Камбанката на творческото начало, според Калин Донков, звъни много тихо. Онова, което прави поетът творец изисква много чисти сетива, които да улавят трептенията на света, да създават от ежедневния шум камертонът, който създава светове. Къде, кога и по каква причина обаче се случват тези трептения, Калин Донков не знае, а и не иска.

Човек не трябва да научава много за поезията. Когато научава, той загубва своите трептения.

Вашият коментар