Кротките, които ще наследят земята

Внимавайте какво правите. Внимавайте, когато ходите по улиците, когато отивате до магазина, на театър или в кафенето. Внимавайте с кого говорите, внимавайте какво казвате. Дори внимавайте, когато мислите. Имайте едно наум за тях. Те са незабележими, тихи и мълчаливи. Никога не вдигат шум, никога не те занимават със себе си. Никога няма да ги видиш, просто се стараят много. Те познават улиците много по-добре от теб. Те са винаги около теб, когато най си мислиш, че си сам. Хилядите невидими очи. Те са Кротките.

Кротките няма да ти навредят, те са безобидни. Те просто ще те гледат. Ще те наблюдават, когато се втурнеш подир първата нова идея, а после я изоставиш. Ще те наблюдават, когато лъжеш и си измисляш. Ще наблюдават всичките ти грехове и престъпления. И ще те съхранят. Затова те съветвам да не ядосваш Кротките. От тях зависи какво  ще остане след теб, твоята история ще я напишат те. Тези, които винаги оцеляват. Кротките, които постоянно се нагаждат според епохите. Хилядите мълчаливци, които никога не се бутат между шамарите. Кротките нямат имена, те отдавна са изгубили своите индивидуалности в името на оцеляването си като общност. Някакви бледи сенки, които умело преодоляват всяка житейска пречка и не спират да оцеляват и  съществуват. Тези, които историята никога не таксува в автобуса на живота. Кротките са вечни. За тях няма векове и години. Никой досега не е решил да прогони или изтреби Кротките, просто никой не ги е забелязал. Имайте едно наум за тях.

Ангел Игов разказва за Кротките и видяното от техните очи през първите месеци на мрачния септември от 1944 година, за Народния съд. Една тема, която българските писатели внимателно отбягват, заобикалят я като конус на пътя. Дори едва ли има друг роман за този период. Ангел Игов в следствие на много проучвания пресъздава по чудесен начин картината и атмосферата в София през есента на 1944 г. Влиза в съзнанията и мислите на младите хора, случайно хвърлени от живота в тази епоха. Кротките проследяват едно малко по-различно порастване. Порастване чрез издаване на смъртни присъди. Порастване посредством идеологията. И дори в такова порастване Ангел Игов вплита и една любовна история.

Всичко тръгва от личното признание на негов близък, част от един от съставите на Народния съд, че имало човек, който много му се е искало да разстрелят, но пък не е бил чак толкова виновен. Думите авторът приема като голяма вътрешна криза и го кара да се заеме с един такъв роман.

„Има много неща, които не знаем за Народния съд. Как точно са протичали заседанията, в каква обстановка, в какъв състав. Това се оказа трудно за разбиране… В много от мемоарите на хора от онова време има само пропаганда и нито един спомен.”

Кротките бързо намира своето място в родната литература. Водещият Александър Секулов определи книгата като един от най-добрите романи, издадени пред 2015 година.  

„Изненадан съм от това хората колко се интересуват от Народния съд. Не знам това добре ли е, не е ли. Нашето минало все не е доразказано. Все ни разказват през някакви много едри щрихи, през пропаганда. Това играе своята роля.” – коментира Ангел Игов интереса към тази болезнена тема

А ежеседмичният литературен сериал Spirt and Spirit в Пост-културната сцена под Петното на Роршах продължава и следващата седмица вече с нова рубрика под името „Костенурката на Ахил”, дело на Димитър Герганов и романа на Невена Митрополитска „Анна и планината”.

 

Вашият коментар