Литературният салон Spirt&Spirit отново на бойното поле (АУДИО)

За 8-ма поредна година стартирта литературният салон Spirt&Spirit в Петното на Роршах

За осма поредна година в продължение на 40 седмици едни хора ще продължават да се събират в Петното на Роршах и да нищят автор по автор, свят по свят българската литература, да формират добър вкус, да се съпротивляват, просто защото трябва, и да оцеляват напук. Стартира новият сезон на литературен салон Spirt & Spirit.

В интересните времена, които преживява българската литература, пилотното издание на литературния салон се оказа доста важно за разясняването на някои от наболелите въпроси, спорове и разпри, развихрили се в последните месеци, за обикновения човек, за читателя, който не е в кухнята на литературата и книгоиздаването. Владимир Сабоурин седна на горещия стол до Александър Секулов като участието му е уговорено много преди той да стане едно от главните действащи лица в разразилия се конфликт. Поводът за гостуването на Владимир Сабоурин е неговата последна стихосбирка – „Работникът и смъртта“. 

„В четирите месеца, в които не функционираше литературният салон, българският литературен  живот се фрагментира и разпадна на всевъзможни противопоставяния. Има доста изразени идеологически, естетически и социални противопоставяния в българската литуратура. 

Най-накрая започна един сериозен диалог, крайно лично острастен, но няма как в една малка литература да е друг диалога. Литературните тупаници са много важни и трябва да се поднасят с радост. В публичния литературен скандал личността влиза със собственото си име и творците стават много по-отговорни със своето писане, което трябва да е свързано с действията им. Битката в момента е да се върнат нормалните пропориции на литературния живот. Заемането на толкова много простанство от едни хора е контрапродуктивно“, сподели Александър Секулов в своето въведение към разговора. 

Но преди да пристъпим към ядрото на полемиката и да очертаем границите му за хората, които стоят встрани от него, нека разясним кой е Владимир Сабоурин. Той е професор по антична и западноевропейска литература във ВТУ, от 9-месечен живее в България и се чувства все повече българин. Споделя за себе си, че живее като поет и се чувства като такъв. Неговите книги са отхвърляни на всеки един конкурс за финансиране, което Сабоурин винаги приема с гордост и заявява, че никоя от книгите му не е усвоила и лев от данъците на българските граждани. Той е и един от вдъхновителите на „Манифест на новата социална поезия“. Приема противопоставянето срещу литературната олигархия, която вижда в лицето на „Литературен вестник“, Георги Господинов и университетски преподаватели от НБУ и СУ, като лична битка.

Каква е същността на проблема?

Българската литература притежава един изключително малък пазар. За сметка на това тя е един умален модел на държавата – съществува невъобразимо срастване между уж независими литературни „власти“. Но за разлика от по-широкия икономически пазар, в литературния това е далеч по-осезаемо и може би болезнено. „Съпротивата“ в този спор обвинява една група хора, че от няколко години насам приватизират българската литература и се държат с нея като лична корпорация – преразпределят блага, фаворитизират приятелски кръгове, бутат свои хора в конкурси и журита и крайният резултат от всичко това е изолирането на всички, които не попадат в този кръг на интереси, от цялостния литературен процес.

Как да се реши той?

Със сигурност не и във фейсбук. Унизителното статус-говорене, макар зад това да стоят личности със своите имена и творчество, смятам за нелепо и за мен то принизява иначе важния въпрос до една махленска свада, която страничният наблюдател никога не би взел насериозно. Социалните мрежи се оказаха нож с две остриета за родната ни литература и предизвикаха един тотален крах на публичността и на общуването. 

Тема с огромно продължение, пред която има два варианта – или да отшуми след няколко месеца, в което съм почти убеден, или да доведе до преразпределяне на литературния капитал. Но дори говоренето за литература с икономически термини е някак унизително… 

Въпреки всичко литературният салон Spirt & Spirit е независимо място за говорене с литературата и за литературата. В своята поезия Владимир Сабоурин се опитва да запълва лиспващата социална тематика.

„Големият залог на книгата „Работникът и смъртта“ е да ни накара да обърнем поглед към работника. Гадната комбинация в България е между отхвърлянето на комунистическата идеология, която възхваляваше работника, но не го уважаваше, и неолиберализма, който също не уважава работника. Това засрещане на фалшивостите на комунизма с новите идоли зачерта всяка възможност да говорим за истинските хора – за солта на земята, за хората, които с невидимия си труд правят възможна и поезията. Трудът все повече става невидим…“, сподели Сабоурин.

Неговото верую е бунта, отрича красивото, защото според него грозното е далеч повече и самият той никога не е искал да бъде красив.

„В българската литература са невидими всички хора, които не могат да бъдат форматирани със сантименталния модел. Огромният успех на някои автори се състои в обръщането на този състрадателен и добре продаващ се поглед към фигури, които могат да бъдат форматирани сантиментално. Върховите постижения в българската литература са били в следствие на върхови политически бунтове. Когато поезията среща лице в лице революцията. За мен това е поезията – че някога ще имаш невероятния шанс да се изправиш лице в лице с бунта. Без бунт няма автентична поезия. Тази сантиментаност, която през 90-те си въобразявахме, че сме я преодоляли естетически, днес я превърнаха в една втрещяваща стока. Огромната слабост на българската литература е сантименталността, желанието на читателя винаги да се идентифицира с жертвата – на тази тънка струна играе сантименталното.“

Тук идва моето голямо несъгласие. Всяко едно поколение има право да изживее своята сантименталност, да я изпише и изчете. Една личност преминава през сантименталността, превъзмогва я, за да достигне до бунта, за да намери обекта на своята лична и оттам обществена революция. Кофти е да се живее само с бунт, невъзможно да се живее само с красиво. А дори в промеждутъците на голямата битка с вселенската несправедливост, някогашната сантименталност винаги ще продължава да изплува, мимолетно и тежко.

И понеже разговорът между Секулов, Сабоурин и публиката на Spirt & Spirit е особено интересен, важен и невъзможен за резюмиране, споделяме линк с пълния аудио-запис от срещата ТУК

Повече за пловдивската литературна критична школа може да видите ТУК

Вашият коментар