Мария Вълкова е родена на 2 ноември 1989 година и е студентка в Национална художествена академия с магистърска програма Илюстрация –специалност „Книга и печатна графика”. Основните й умения са печатна графика (корпоративен дизайн, оформление на книга), класическа, комикс, рекламна и детска илюстрация, калиграфия, фотография и рисуване. През 2008 г. завършва Средно художествено училище за изящни изкуства „Цанко Лавренов“, гр. Пловдив специалност Графика. Участвала е в организирането на дългосрочен проект със студентски изложби във връзка с актуални проблеми във висшето образование през 2010/2011 година, доброволец в организиране на Sofia Desing Week през юни 2013г. и е главен организатор на Не Фест – фестивалът за независимо експериментално изкуство през септември 2013г., проведен в София.
От 2009 до 2010 година Мария Вълкова е била по програма за студентска мобилност „Еразъм” в Университет по изкуство и дизайн в град Хале, Германия, специалност „Комуникативен дизайн”, а през 2011г. заминава на разменни начала в Женски Университет „Дуксунг” в Сеул, Южна Корея, където изучава специалност „Илюстрация”.
Участвала е в доста колективни изложби в страната и чужбина, където е печелила и няколко награди за творчеството си. Мария е прекрасен човек и художник, жизнерадостена и изключително креативена. Въображението ѝ е необятно и е едно от доказателствата, че България ражда изключително талантливи художници. За илюстрациите, за живота, за въображението и изкуството разберете повече в следващите редове:
Мими, какво означава изкуството за теб?
Като цяло, бих определила изкуството като магия. Съставките в тази рецепта са много и може би според индивидуалния вкус, но крайният резултат винаги е магически.
Какви следи оставяш зад себе си?
Надявам се не много объркани. Засега предпочитам да гледам напред.
Какво те вдъхновява?
Може да бъде всичко. От това как свети слънцето, през някоя чудата вещ до (не) случайна среща с (не) познат. Случва се да седя неподвижно, прехвърляйки разни мисли в главата си и това понякога ми действа вдъхновяващо! Възхищавам се на хора, които работят с любов, особен усет и професионализъм. Те също ме вдъхновяват.
Обичаш ли? Чувстваш ли?
Обичам! Обичам да ме тресат разни усещания. Това е някакъв живец.
Ти си новото поколение, сега е твоето време.. какво ще направиш като човек от изкуството?
Човекът от изкуството трябва да прави изкуство. Утопичната идея, че всички трябва да го разбират, съм я изоставила. Човешките същества сме различни. И все пак, ще бъде прекрасно, ако повече хора му обръщат внимание и мислят над него. То облагородява, очовечава.
Какви са целите и стремежите ти?
Стремя се това, което правя да ми носи удовлетворение. Така то хем става по-силно, хем има вероятност и някой друг да го усети. Често си вдигам сама летвата, въпреки, че не винаги успявам да я прескоча. Но всичко е в името на развитието и прогреса.
Разкажи ни за себе си.
Идвам от малко планинско градче и това май ме е белязало силно. Все още намирам успокоение измежду дърветата и обичам самотните разходки по тихи улички. От друга страна, обичам да пътувам в непознатото и да попивам атмосферата на мястото. Благодарна съм, че имам възможността да пътувам в близка и далечна чужбина. Това ми действа обогатяващо и зареждащо. Избрах пътя на молива още като малка и той продължава да ме води по какви ли не любопитни места.
Участваш ли в проекти и изложби?
Напоследък има много и интересни възможности за участие и сътрудничество с други автори. Въпреки това, не мога да кажа, че съм от най-активните. Голямо удоволствие ми доставя колективната работа по някакъв проект. Тук мога да включа няколко изложби и наскоро провелият се НЕ Фест, които организирахме с колеги от Академията. Не бих казала, че е лесно, но пък добрия резултат накрая е по-силен от всичко останало.
Има ли правила в изкуството? И ако да, те ограничават ли те?
Не бих ги нарекла правила. По-скоро има някакви закони, които не съм в състояние да формулирам. Но ако в конкретна задача има някакви ограничения, те по-скоро провокират мисълта и въздействието им е положително. Привидното ограничение задейства неограничените възможности на фантазията.
Трудно ли е да бъдеш творец в 21 век?
Може би мисията творец е еднакво трудна независимо от времето. Творецът изследва, търси, създава новото. Той винаги е бил различният и трябва да бъде такъв, за да изпълни задачите си. В този смисъл, векът не е от значение.
В наши дни дори свободният достъп до информация е вид улеснение. Реализацията зависи от много фактори, но вярвам, че когато има желание, има и начин.
Комбинираш ли изкуството с живота си или са два отделни свята?
Изкуството, според мен, е начин на живот. Няма как да се разделят двете. Всичко, което се случва е свързано по някакъв начин, преплита се.
Разбират ли те останалите?
Със сигурност на всеки се случва да не бъде подкрепян от определени хора за действията си. Радвам се на разбирането и приемам неразбирането като неизменна част от цялото.
Коя друга сфера на изкуството и културата харесваш?
В известна степен, не бих разделяла изкуството на отделни парчета. То е едно – изобразително, музикално, филмово, танцово или каквото ще друго, там законите са едни. Понякога може да ме впечатли и някой с кулинарно изкуство. Но мога да кажа, че съм любител на изчистения и хитро функциониращ дизайн. Самата аз в работата си се стремя да достигам до простичките, но силни решения.
На какво те научи изкуството?
Да търся там, където привидно няма нищо. Интересното е, че все се намира по нещо.
Разкажи нещо от живота ти като художник?
Откакто се занимавам с изкуство, още от детската градина, най-интересни са ми били срещите с различни хора. Дали като ученичка на странен учител или като читател и зрител на известен художник, или пък като събеседник на любопитна личност, винаги ми е било интересно да наблюдавам и изследвам хората. Намирам за много забавно запознанството с нови образи. А и в творческите среди никога не е скучно. Когато окото се научи да хваща характерното, не престава да търси. И така забавата няма край!
Нещо за работите ми досега..
В академията се появиха нови въпроси и проблеми, с които не се бях занимавала дотогава. Книгата ми беше все още чужда като обект на изкуството. Пространството й ме впечатли с огромните си възможности. Гледната ми точка за изкуството леко се премести. На фокус дойде композирането на свят между две корици. Композиция, която не се различава особено от живописта на платно или ритъма на нотите. Илюстрацията се превърна в общо понятие за живопис, скулптура, рисунка и т.н. Всичко е илюстрация на мислите и идеите на художника.
В последно време се занимавам с детска илюстрация, главно за малки деца, още незапочнали училище. Привлича ме тяхната неподправеност и висока интелигентност, която сякаш е силно пренебрегната. Живостта и фантазията им са направо заразни! Откакто се занимавам с това, осъзнавам колко е сложно всъщност да създаваш за деца. Необходимо е самият ти да си като тях. Опитвам се да разбера повече за тях, да контактувам с тях, за да мога да науча езика им. Стремя се да спечеля вниманието им, да провокирам въображението им, да търсят връзки между нещата. В някои от книжките, които правя, липсва текст, за да може детето само да създава историята. В други текстът е внимателно подбран, така че да поставя въпроси. Желанието ми е децата да могат сами да откриват по нещо всеки път, когато отворят книжката, дори без помощта на възрастен. Става ми тъжно, когато видя кича сред детските стоки – било то книжки, играчки или всякакви други предмети от ежедневието им. Те попиват всичко, до което се докоснат, затова е нужно да ги предпазим отрано. За щастие, по нашите книжарници започнаха да се появяват и стойностни книжки. Свободата да избират сами нещата си е тяхно право, което трябва да уважаваме. А чрез езика на творчеството, който е по-достъпен за тях, да им даваме свобода да се изразяват и развиват. Ние, възрастните, просто трябва да ги подкрепяме и насочваме, за да се изградят като достойни и свободни личности. Това се опитвам да правя и аз – да им вдъхвам увереност и да помагам в развитието им, докато се забавляват с книжка в ръце.
Кои са любимите ти техники?
По-скоро обичам всеки проект да го правя в различна техника – според идеята, интерпретацията..Но особено държа на същинския допир на ръката с листа..всичко минава винаги през рисунката..иначе няма магия.
За автора
