Този вторник в литературния салон "Spirit&Spirit" гостуваше Димана Йорданова, която представи за първи път дебютната си книга "Жената и мъжете, които бях"
Вечерта, въпреки приглушеното осветление, се виждаше нескритото любопитство по лицата – много млади почитатели бяха дошли да се срещнат с Димана и да я съпоставят с виртуалната представа от книгите за нея. По-рано сутринта на същия ден тя сподели в социалната мрежа че се чувства "като на матура. Слабичкото момиче, което скромно чакаше реда си за представянето на своите "хартиени мисли".
Димана започна с това, че се чувства тревожно и това самопризнание прозвуча естествено, като всяка нейна следваща дума. Гостите в Пвтното на Роршах разбраха, че в лицето на поетесата виждат човек със самочувствие. Истината предполага вътрешна сила, както и чак не е за вярване до каква степен е откровена е поезията си.
Иронията и самоиронията се приемат. Димана направи диалога динамичен и интересен за любителите на литературата. На въпроса дали не е свикнала с добрите оценки на хората тя отговори, че не обръща внимание на чуждите оценки и не я засяга какъв живот живее творчеството й, защото "съм разделила книгата от себе си ".
За да се запознаете с личността на поетесата и динамиката на разговора, ето и част от диалога като "сценограма":
Александър Секулов: "Как успяваш да я разделиш? "
Димана Йорданов: "То по естествен начин става, аз не изпитвам нищо към това, което е вътре. За мен то няма тази стойност. Когато пиша, това е емоция. Аз я написвам – тя излиза от мен, после как да имаш емоция към емоцията."
А.С.: "Искаш да кажеш, че тази книга е вече изгонена от теб и ще бъде приютявана от всеки , който чете?"
Д.: Да, знам, че е клише, но така го чувствам.
А.С.: Може ли да съществува съвременна българска литература без социалните мрежи?
Д.: Аз съм от това поколение, което е израснало с тях. Би било хубаво да може, но май не може.
А. С.: Би ли написала тази книга, ако нямаше този бърз отклик на лайкове?
Д.: Започваш да си вярваш, защото виждаш, че някой го чете. А да го напишеш и тогава да видиш дали ще се чете, може би е много по-несигурно.
А.С.: Битието през социалните мрежи в един момент може да стане самодостатъчно. Ще можеш ли да се върнеш към едно нормално съществуване?
Д.: Всичко си е абсолютно същото. Ежедневието, чисто като контакти, не е същото, но аз не съм се променила.
А.С.: Мисъл за книга как зрее в един човек, който го прави за първи път?
Д.: Първата причина беше, че има материал за тази книга. В началото не можех да преценя сама, сега имам представа и усещане, обаче винаги има съмнение, че е много лично .
А.С.: Въпросът е, дали нямаш вече друга книга в тебе?
Д. : Не, нямам за какво да пиша в момента. Не ми е целта да се хвърлям от книга на книга. Не искам да пиша самоцелно. Човекът, който трябваше… я прочете. Пет години не си говорехме и той я прочете. Какво повече мога да кажа аз? Аз не съм писала, защото исках да издам книга. Писах, защото нямам друга алтернатива. Имах, но не ми харесваше.
А.С.: Какво се промени след като видя статусите си на хартия?
Д.: По-кратките и иронични стихове във фейсбук стоят добре.
Ал.С.: Аз не мога да лъжа. За мен беше важно да кажа – Да, много лесно е тези твои кратки неща да бъдат" съшити" към едно модерна поезия, която сега се нацвъка страшно и е много лесно. Но проблемът е, че при тях е мода, а при теб е стил. В едното има поезия, а в другото – аплодисменти.
Още за Димана и интервю с нея може да прочетете ТУК
За автора
