No Name (No Name Art) не предаде принципите си и не разкри самоличността си в продължение на толкова време. Анонимността, в която тъне му позволява да остава загадъчен и непредвидим. Но да поддържа живота и личността си в тайна, не е толкова лесно, колкото си мислим.
No Name успя да внедри силуета си в обществото, без да предизвиква излишни ексцесии. Той си играе с най-главните символи, начертани в хуманният начин на мислене, но доста често забравяни. Отправяйки послание към хората чрез своя „вандализъм”, мисията му е да изкара добротата у нас на първо място. Прочетете повече за неговите намерения в интервюто, което даде специално за Mediacafe.bg:
Кой е No Name Art?
No Name е черен силует, който прави каквото му идва отвътре, дори и няма против да го мислят за ненормален. А ако питате за човека зад маската, той е обикновен и скучен и му пречи да го мислят за ненормален.
Кое е най-трудното в това да бъдеш No Name?
Трудно е да се занимаваш с действията, което аз правя през по-голямата част от денонощието, а никога да не говориш за тях. Обикновен въпрос като „какво прави днес?” е много труден за отговор без да излъжеш. Трудно е и когато те поканят в телевизията и трябва да се срещнеш с хора, които не трябва да разберат кой си. Представяш се с фалшиви имена, преобличаш се в таксита. След едно интервю в „БТВ” ми се наложи да спра такси така, както съм си с черния костюм. Не беше лесно. Вече отказвам такива покани.
Вандализъм или изкуство?
Вандализъм!
В какви часове от денонощието твориш?
През деня рисувам портрети на хора, а през нощта стените им.
Защо набеляза Пловдив?
Защото е град с много красиви, неизрисувани стени, които просто не казват нищо. А това е престъпление!
Какво най-силно те дразни?
Това, че нямам време да реализирам всичко, което ми е в главата. Ще ми трябват поне още три живота или още 4 ръце.
Това ли е единственият начин да изкажеш мнението си?
Не ме бива много в боравенето с думи
Наистина ли съжаляваш, за творбата си на бул. „Цар Освободител” в Пловдив – както си написал в един свой клип?
Да, наистина, но ми мина. Всъщност собственика на магазина се свърза с мен по facebook. Предложи ми да купи материали и да му нарисувам нещо и на другия му магазин. Отговорих му, че това няма как да стане! Но той отвърна, че смята да запази картината, която вече направих. Хората и се радвали. И човека е удържал на думата си, защото, когато минах наскоро от там си стои почти непокътната.
Какво да очакваме от теб, какви са бъдещите ти проекти?
Имам прекалено много идеи, но главната, която искам да осъществя е свързана с желанието ми да спася човешки живот. Точно това се опитвам да осъществя сега и почти съм на края, трудното мина, сега просто трябва да намеря от някъде мечка. Ще видите за какво говоря по телевизията. Досега успях да освестя около 3 % от нещата, които са ми в главата. Сигурен съм, че останалите 97 % ще ме вкарат в затвора, но какво от това и на затворниците им дават четка и бои – друго не ми трябва!
Можете да прочетете повече за изкуството му ТУК.
Очаквайте продължение..
За автора
