Правостоящи за Стефан Цанев в Драматичния театър (ВИДЕО и СНИМКИ)

Когато в България за литература се събират много хора, това може да е или много хубаво, или много лошо… А най-лошо е, че в началото няма как да разбереш кое от двете се случва!

"Престоят в Пловдив бе най-хубавият момент в живота ми", спомни си развълнувания Стефан Цанев 

Фактите в случая са препълнената Камерна зала на Драматичния театър, с десетки правостоящи и останали отвън, и една нова книга с избрани стихотворения на Стефан Цанев – „Душата ми плаче за сняг“. Книгата събира в себе си някои от най-известните стихотворения на поета, драматург, белетрист, както и нови текстове, подготвяни за отделна книга, която предстои да излезе. 

В Камерна зала прозвучаха едни от безспорно вечните стихотворения на Стефан Цанев, сред които „Носете си новите дрехи момчета“, „Да бъде хлябът бял – не е достатъчно“ и много други, които ще останат в съзнанията на цяло едно поколение, за което Стефан Цанев остава живият класик на българската литература, отпразнувал наскоро 80-годишния си юбилей.

7 години той е бил част от Драматичен театър Пловдив (през 80-те години на миналия век). За престоя си под тепетата тогава помага директора Светлин Русев, а Стефан Цанев днес си пропомни част от онези моменти, които го свързват с многохилядни град. Една нощ, през далечната 1973-та година, по покана на Катя Паскалева, с която репетирали в пазарджишкия театър, се озовава в бара на хотел "Тримонциум" и тогава се запознава с всичките светила на пловдивската култура – художници и поети и т .н..

"Не бях виждал толкова хора с бради на едно място…",

спомня си с усмивка Стефан Цанев. "Начо Културата ми даде да живвя в кулата над Античния театър, но това беше закратко", продължи разказа си поета. 

"През 1984-та година, след един спектакъл, трябваше да напусна София и трябваше да избирам къде да отида – между Разград и Кърджали. Но Светлин Русев ме издърпа в Пловдив и тук в Пловдив написах най-хубавите си неща, пиеси и стихове. Тук са най-хубавите ми мигове на моя живот, които от най-тежки се превърнаха в най-добрите. Тези 7 години са незабравими, а сега като идвам тук вълнението е голямо. И сигурно пътят на моя живот нямаше да е такъв, ако не бях попаднал в Пловдив, сред най-добрите ми приятели, като Начо Културата, Георги Божилов – Слона, Божана Апостолова и още много други, повечето от които ги няма днес сред нас", каза пред препълнената зала големия Стефан Цанев.

Другото поколение, онова, което малко липсваше в Камерна зала, ще му се наложи да помни Стефан Цанев и със скандалите от последния месец около наградата „Златен век“, с няколкото отворени писма на различни хора, със съмнението в думите на всеки. 

Общото между двете поколения е, че за тях ще останат 12 прекрасни тома със събрани съчинения на Стефан Цанев, издадени от ИК „Жанет-45“, сред които огромният роман „Мравки и богове“ – свръхмащабен разказ за магичната българска съдба, пиесите, които и до днес пълнят залите на Народния театър, над 600 страници с поезия, два тома есета. Напълно отделно от тях, на българския народ Стефан Цанев завеща и поредицата „Български хроники“, които летят на границата между история и литература. А отскоро и книгата „Душата ми плаче за сняг“. 

Скандалите може би ще минат, но извън тях Стефан Цанев ще ни остави това огромно наследство, своята карта на българското и човешкото. А това не е никак малко, и не е някаква форма на индулгенция. Затова и съвременниците му препълниха Камерната зала – заради нуждата от своя жив класик, който да им разкаже тяхното време, да ги прекара през съдбите им отново.

„Не казвайте утре със вик на площада
ще кажа истината, после – на клада!
На клада, но утре, а днес потърпете.
Днес се налага да премълчим.
Носете си новите дрехи, момчета.
Падаме, както ходим.
Умираме, както спим.“

Още за Стефан Цанев може да прочетете ТУК

Вашият коментар