Представят изложба на Иван Кирков

Иван Кирков  (1932-2010) представя изложба живопис, рисунки и, илюстрации

ВЕРНИСАЖ НА 24 ЯНУАРИ, ПЕТЪК ОТ 17:00 – 20:00 часа

В изложбата „Живопис, рисунки, илюстрации. Иван Кирков (1932-2010)“  галерия „ L’ Union de Paris“ представя малко познати творби от разнородното творчество на автора, оставил немалка следа в развитието на съвременното българско изкуство. 

Иван Кирков е представител на поколението творци, осъществили голямата промяна в българското изкусво в началото на 60-те години. Стремежът към търсене на нови форми и средства на изява го прави един от най дискутираните художници. Макар и отричан, неговият провокативен  начин на изразяване става необходим за българската живопис, за да се освободи от сивотата и безличието.

Още през младежките си години се проявява като, интересно и задълбочено мислещ творец, блестящ със своя интелект. Неконформист, променящ се експериментиращ в различни области и жанрове – това са само част от определенията, с които се свързва името му.

Изложените рисунки припомнят изявите му като илюстратор. Своята илюстраторска дейност започва още веднага след като завършва живопис в Художествената академия (ВИИИ „Н. Павлович“) през 1954г. при проф. Илия Петров и проф. Кирил Цонев. Някои от неговите илюстрации,  могат да бъдат видени в експозицията са създадените към поемата на Георги Авгарски „Тамарина гара“ (1956г); „Косе Босе“ (1957) на Ран Босилек. Особено интересни са и  рисунките му към приказките „Чудната кутийка“ и „Двеста и двайсет хитрини“.

Всички те са малка част от приноса, който Кирков дава за оформяне облика на детската илюстрация у нас. Според него илюстрацията на приказки преди всичко трябва да е занимателна. С богато въображение и оригинален графичен стил авторът ни въвежда във вълшебения свят на книгите.

 представените тушови портрети на „Момче“ и „Момиче“,  създадени през 60-те години, проличава несамо неговата наблюдателност, умението му да улови бързо характерното в модела, но и способността да изгради цялостни  силни образи. В тези ресунки откриваме неговата виртуозност и удивителна лекота  да превръща образа в настнроение.

По късно през годините Кирков остава верен на пластическите търсения,  обвързани с модерността. В това ни убеждава модерната структура на „Пейзаж“ от 1963 година, изграден с монохромни и по-деликатно степинувани цветни хармонии. 

За Кирков остава важна не оптическата импресия, а изживяното емоционално състояние.

 

Вашият коментар