Пловдив чете продължава!
Във програмата на най-големия културен фестивал не липсват и официални премиери на книги, които тепърва тръгват по своя път към читателите. Такъв е и романът на младия Николай Терзийски „Отлъчване“. Смел дебют в близо 500 страници, за който издателката Божана Апостолова сподели:
„Когато отворих ръкописа на Николай Терзийски, видях почерка на младия човек, видях един голям талант. Но видях, че има и доста за редактиране… Така романът се прави допреди няколко дни, а днес вие сте пръвата публика на този млад писател. Вие трябва да го вдъхновите, да му дадете криле. Аз чакам втората му книга бързо да стигне Георги Господинов и Милен Русков. Залагам на Николай Терзийски за едно от големите имена на българската литература.“
Романът „Отлъчване“ преминава 2 редакции – през Милена Николчина и Здравко Дечев, за да стигне до публиката в своя най-перфектен вид. Като част от фестивалната програма и само след като допреди няколко дни е работено по текста, авторът Николай Терзийски и редакторът му Здраво Дечев представиха в галерия ТракАрт романа.
„Дължа едно признание – аз тази книга не съм я чел. Не и по начина, по който исках. Да се чете като редактор е едно, а да я прочетеш за удоволствие – съвсем друго. Реших че днес много по-малко ще мъдрувам върху тази книга, защото най-напред тя трябва да бъде чута“ – започна разговорът Здравко Дечев, след което прочете и цялата изключително любопитна автобиография на автора, която ще приведем много накратко:
„Николай Терзийски е роден през 1983г. в Смолян. Когато е в компания на жени им разказва, че си спомня колко много са звездите в тази планина, как там те са повече от където и да било по света. Когато е в комапания на мъже, им разказва, че си спомня как скочил през прозореца в детската градина и се крил цял ден в един храст, как си хвърлил тетрадката по Роден край в реката и как се преобърнал с триколка и си разбил главата…“ – така започва автобиографията на Николай Терзийски и завършва с изречението „Николай Терзийски е роден през 1983, живял е Смолян, а сега живее в София, женен е за ученическата си любов, завършил е Журналистика, работи в телевизията и е написал един роман, а и тази автобиография…“
„Отломък от нещо невъобразимо голямо – древна точка, в която се пресичат много жизнени линии, кратко мигване след дълго взиране в необозримото, щракване на часовник, побрало в себе си векове от цели животи и съдби, отдавна отминали. Това съм аз. Едно седемнайсет годишно момиче, което живее в бъдещето. Ако за миг затвори очите си – вижда как едно седемнайсет годишно момче язди. Името му е Златан. Има белег от кинжал на бузата си. Заплаща дълговете с чанове, които могат да съжияват мъртви, но само в сънищата, отбива се във вещерски къщурки, спи под плащеници от есенни листа. Когато няма как да се отплати на покровителите си – подарява им звезди. Мечтае за аромата на едно цвете – безсмъртничето…“
Цлята програма на Пловдив чете може да видите ТУК
Снимки: Илия Димитров
За автора
