Срещата с любимия писател, която се помни цял живот (ВИДЕО и СНИМКИ)

Срещата на писателя Виктор Самуилов няма как да не се запечата трайно в спомените на учениците на две от пловдивските училища

Усмихнати детски лица, прегърнати книжки, вълнение от среща с любимия автор, треперещи гласове, пуснати свенливи погледи към учителката, автографи за спомен и безгрижен смях. Става дума за елитните СОУ "П.К.Яворов" и ОУ "Васил Левски", които приеха в класните си стаи големият български писател Виктор Самуилов част от кампанията "Младият Пловдив чете".

Децата от 1-ви до 4-ти клас от няколко години изучават стихотворенията и хумористичните текстове на сценариста на "Тримата глупаци" и благодарение на своите учители ги знаят наизуст. Тяхна е и поканата към издателство "Жанет45" да направят жива среща със 70-годишния писател.

 

Малко след 13:00 часа Виктор Самуилов пристига от София директно в двора на училище Яворов и зз голяма радост на писателя учениците не само не могат да се поберат в една стая, но и могат да напълянт целия физкултурен салон на гимназията. За да не разсърдят никой организаторите прекарват повече от два часа, за да се видят с всички класове.

Същата е и ситуацията в училище "Васил Левски", където 3-класници и 4-класници са заели стриктно местата си в една от класните стаи. Чакат повече от час срещата със своя любим автор, а някои от момченцата още на стълбите крещят "Виктор идва, Той е тук". 

Интересът към писателя е огромен, защото учениците за първи път се срещат с автор от техните учебници. Преди това даже и не знаят, че писателите, за които са чували са живи и това ги кара да тръпнат от вълнение. Всяко едно дете държи по една различна от 19-те му издадени до момента книги, а се оказва, че няма и нито едно, което да не знае поне по 3 стихотворения наизуст и го показват още с влизането му през вратата. Последват обстрелване с десетки въпроси, кой за каквито се сети. 

"Започнах да пиша, когато бях в 4-ти клас. Съвети ми даваше големият Валери Петров, който вече не е между нас. Той обаче никога не ме хвалеше,  даже напротив. Критикуваше ми стихотворенията, а това ме амбицираше да ходя при него всеки път и да искам съвети, докато не дойде и време когато получих похвали", сподели "бездарният глупак", както сам нарича себе си шеговито сценариста на най-известната българска анимация преди 90-те. 

Самият той сподели, че музата му е грешките, който е допуснал през годините със сина си. Той винаги ми отговаряше "Щото така", каза Самуилов, а децата го контрираха с въпрос дали и той е отговарял ан възрастните по същия начин като е бил малък. Този искрен въпрос накара Виктор Самуилов да се замисли и да отговори с по-тих тембър, че и той е бил такъв. 

"Това, което ме кара да се чувствам щастлив е че мога сега да стоя пред вас и заедно да си говорим. Да чувам въпросите, които ви вълнуват и така се ражда моята муза", отговри на един от въпросите на 3-класничка как се раждат стихотворенията Виктор Самуилов.  

Срещите на Виктор Самуилов продължават и в село Труд и село Куклен днес 

Виктор Самуилов е роден на 10. 05. 1946 г. в София. Завършва българска филология в СУ "Св. Кл. Охридски" (1970). Редактор във в. "Народна младеж" (1970-1974), в. "Български воин" (1974-1978), в САФ (от 1978). Пише стихове, сценарии на анимационни филми, текстове на песни, стихове за деца. Карикатурист. Преводач. Автор е на стихосбирките "Моментално фото" (1972), "Нощем тръгват снегорини" (1977), Конецът между нас и небесата" (1988), на сатиричните книги "Няма как" (1982), "Ни Бог, ни дявол, ни муза" (1989), на поетичните книги за деца ""Безсърдечен грамофон" (1982), "Домашно море" (1983), "Ей така" (1987), "Между нас да си остане" (1989).

Вашият коментар